French
DeutschДимитър Попниколов – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Янев.
| Димитър Попниколов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 7 декември 1880 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
| Народен представител в: XXII ОНС | |
| Димитър Попниколов в Общомедия | |
Димитър Попниколов Янев (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Николовъ) е български революционер деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет, педагог. Ръководител на Тракийската организация от 1 септември 1925 до 13 януари 1927 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Карахадър, Лозенградско. Брат е на войводата Яни Попов. Баща му е видният духовен деец и революционер Никола Бъчваров. Учи в българската гимназия в Одрин, където влиза във ВМОРО. След завършване на гимназията работи като учител в Бургас, където е секретар на македоно-одринското дружество и пунктов началник на ВМОРО за Лозенградски санджак. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор след разкритията на Керемедчиоглувата афера.[1]
Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[1]
След разгрома на въстанието се установява в София и от 1904 следва философия и педагогика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ до 1906 година, а по-късно до 1908 година продължава образованието си в Женевския университет.[1]
Завръща се в България и преподава етика в Първа софийска мъжка гимназия. В 1909 година специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение. В 1914 година Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество „Одринска Тракия“, а по-късно и на Тракийската организация на събора през 1918 година в Одрин (Караагач). Изработва мемоар за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919 – 1920 г. Делегат е на тракийските бежанци на конференцията в Лозана (1922 – 1923).[1]
От 1921 година е директор на училище „Тодор Минков“ в София. Прокарва редица новаторски идеи – факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и други. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация „Майката и семейното огнище“.[1]
Основател и главен редактор е на вестник „Тракия“ от 1921 до 1927 година и на вестник „Народен зов“ (1930). Публикува книгите „Одринска Тракия“ (1919), „Преображенското въстание“ (1970), множество учебници и брошури. Народен представител е в XXII обикновено народно събрание между 1927 и 1931 г.[2] Носител на орден НРБ, I степен от 1975 година.
Умира в 1978 година в София.[1][3][4]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Димитър Попниколов е наречена улица в квартал „Гоце Делчев“ в София (Карта).
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Яни Бъчваров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Бъчваров (1853 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Попниколов (1875 – след 1943) | Яни Попов (1878 – 1954) | Димитър Попниколов (1880 – 1978) | Костадин Попниколов (1889 – 1918) | Илия Попниколов (? – 1912) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Попниколов, Димитър. Преображенското въстание : (Лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов). Второ допълнено издание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 345.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 378-379.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 340.
|
