Димитър Капитанов – Уикипедия

Димитър Трифонов Капитанов е български разузнавач, офицер, генерал-лейтенант (1969).^[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Капитанов е роден 2 май 1914 г. в с. Кавлак, Горнооряховско. От 1928 година е член на РМС, а от 1937 на БКП и БОНСС. Член е на бойна група. В периода 1 – 25 октомври 1944 е временен помощник-командир на четиридесет и шести пехотен добрички полк, а от 7 ноември 1944 до 25 януари 1945 е на същия пост в трето артилерийско отделение на дванадесети артилерийски полк^[2]. Участва в първата фаза на Българското участие във Втората световна война.

След 9 септември 1944 г. е офицер в БНА. През 1952 г. става заместник-министър на вътрешните работи. Като такъв е репресиран с обвинението, че е „враг на партията и народа“. Реабилитиран.

От 1953 до 1956 г. е началник на Висшата специална школа на МВР „Георги Димитров“. От 1956 до 1962 г. е началник на Следствения отдел на Държавна сигурност. ^[3]

Закриване на лагера в Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 1961 – 1962 г. 2 лагеристи от „Трудова група Ловеч“ успяват да избягат. Бегълците са заловен в София и отведени в Дирекция на Народната милиция. Тук е образувано следствие. От разказите им става ясно за жестокия режим в трудовата група. По това време началник на следствието е генерал-майор Димитър Капитанов. Заедно със заместника си Гатю Гатев решават да действат зад гърба на Мирчо Спасов, който по това време отговаря за „Въдворяване и изселване“ и за следствието в ДС. Двамата нареждат проверка по случая на началника на отделение „Въдворяване и изселване“ в ДС при МВР генерал-майор Иван Чуков. Докладва, че нещата стоят още по-зле. ^[4]

Капитанов и заместника му решават незабавно да предадат материалите в ЦК на БКП. Гатев лично ги занася и предава в ЦК на генерал-майор Никола Ангелов (заместник-завеждащ отдел „Административен“), на генерал-полковник Дико Диков (завеждащ отдел „Военен“) и на Боян Българанов (член на Политбюро на ЦК на БКП отговарящ за МВР). Боян Българанов представя материалите на Тодор Живков. Мирчо Спасов не е наказан сериозно, но висшето партийно ръководство е принудено да затвори лагера. ^[5]

Със закриването на лагера генерал-полковник Георги Цанков е освободен като вътрешен министър, а на негово място е назначен генерал-полковник Дико Диков. До края на 1962 г. под натиска на Тодор Живков Политбюро подменя цялото ръководство на МВР без прекия отговорник за лагерите Мирчо Спасов и Григор Шопов. ^[6]

Във ВКР и Прокуратурата[редактиране | редактиране на кода]

От 1963 г. е главен прокурор на Въоръжените сили на НРБ и заместник главен прокурор на НРБ. През 1976 – 1977 г. е назначен за началник на Трето управление – военно контраразузнаване (ВКР). Носител е на ордените „Георги Димитров“ (1974, 1984), „Народна република България“ III, II, I ст. (1964), заслужил юрист (1980) и други. С указ № 1310 от 29 април 1984 г. е обявен за Герой на социалистическия труд на България.^[7]

Димитър Капитанов умира на 1 март 1986 година^[8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]