Димитър Г. Станишев – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Станишев.

Димитър Г. Станишев
български общественик
Роден
Подпис и печат на Димитър Станишев

Димитър (Мицо) Георгиев (Гоцев) Станишев е български просветен деец и общественик от XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Родителите му Георги Станишев и Дона Тютюнджиева са представители на два рода, активно участвали в национално-църковните борби в Кукуш.[1]

Народна песен от Кукуш

Помага на Александър Рачински, руския консул във Варна, който посещава Кукуш в края на 1858 и началото на 1859 година. Името на Мицо се споменава в народна песен, за чийто автор на текста се сочи Рачински.[2]

В средата на 60-те години е взаимен учител в кукушкото училище, като такъв го заварва Кузман Шапкарев при пристигането си в 1865 година.[3]

През 1869 година, когато се взема решение да се създаде народно читалище, Мицо Г. Станишев е сред първите дарители.[4]

Като общественик е един от тримата, които държат речи на тържествата в чест на новосъздадената Българска екзархия (1870 година), наред с Кузман Шапкарев – главен учител, и К. П. Груев – писар на общината.[5]

В следващите десетилетия участва в борбите за отстояване на църковните имоти на Кукушката българска православна община срещу униатите.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 - 1852)
 
Бина
(1784 - 1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817 - 1906)
 
Георги Станишев
(1816 - 1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823 - 1886)
 
Султана Траянова
(1821 - 1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825 - 1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808 - 1899)
 
Иван Шишков
(1806 -  ?)
 
 
 
Костадин Станишев - Лянте
(1831 - 1870)
 
Вина Станишева
(1830 - 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852 - 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 - 1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860 - ?)
 
Иван Янов
(1853 - 1927)
 
София Влахова
(1845 - 1925)
 
Янаки Влахов
(1842 - 1923)
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858 – 1919)
 
Тина
(1856 - 1935)
 
Димо Ковачев
(1856 - 1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856 - 1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(? - 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869 - 1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888 - 1921)
 
 
 
 
 
Мара Василева
(1895 - 1980)
 
Григор Василев
(1883 - 1942)
 
Никола Станишев
(1886 - 1950)
 
Цветана Мирска
(1890 - 1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Весела Василева
(1919 - 1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917 - 2005)
 
Карл Огнянов
(1912 - 1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920 - 1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
  2. Народна песен // Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ – София. I (1). 1924. с. 14.
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 158.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 111.
  6. ДАА, фонд 246, опис 1, а.е.168, л.12 (на турски)