Димитър Буйнозов – Уикипедия

Димитър Буйнозов
Роден
Починал
25 ноември 1995 г. (60 г.)
Активност1956 – 1991
Брачен партньорЮлия Славова-Буйнозова
ДецаДимитър Буйнозов (музикант)
НаградиЗлатната ракла
Уебсайт

Димитър Христов Буйнозов е български актьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младост[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 ноември 1935 г. в Търново. Той е шестото, най-малко дете в семейството на Христо Буйнозов. Заедно с един от братята си, който играе в читалище „Надежда“, Димитър редовно посещава представления в театралния салон и се среща с големи актьори от близкото минало.

Самият Търновград с чудесиите си, с топлата си човешка среда, със старите къщи, прислонили глава до глава, рамо до рамо, говорещи за характера и човещината на хората, са онези вътрешни настроения, подготвили актьора в мене“, споделя Димитър Буйнозов в интервю за списание „Кино“. 

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Георги Стаматов.

Кариера в театъра и киното[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа във Варненския театър, а от 1963 година е назначен в Народния театър на младежта в София. Първата му среща с киното е през 1956-а. Тогава като първокурсник играе ролята на Найден във филма „Тайната вечеря на Седмаците“ на Дако Даковски, припомни за Общинската информационна агенция Цветанка Денева от отдел „Изкуство“ на Регионалната народна библиотека „П.Р. Славейков“. Тя разказа още, че най-значителните роли на актьора са Димо от „А бяхме млади“, Борис от „Пленено ято“, Илия от „Въздушният човек“, Петко Д. Петков от „По дирята на безследно изчезналите“. Димитър Буйнозов като Гоце Делчев е и едно от най-сериозните попадения на филма „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров

Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50-те – 80-те години на ХХ век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение.

През целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците на следдеветосептемврийското българско кино и на проходилата от 7 ноември 1959 г. българска национална телевизия.

Пъртината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво“ (1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак“ (1971) на Владимир Явчев и „Над Сантяго вали“ (1976) на Елвио Сото в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография.

Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по-значими телевизионни постановки в България – „12 разгневени мъже“ (1965) на Вили Цанков, „Вампир“ (1970) на Георги Аврамов, „Рожден ден“ (1971), „Рози за доктор Шомов“ (1973), „Хъшове“ (1982) на Николай Савов и Димитрина Гюрова, и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „С пагоните на дявола“ (1967) на Неделчо Чернев, „По дирята на безследно изчезналите“ (1977) на Маргарит Николов, „Черните рамки“ (1989) на Генчо Генчев и „Под игото“ (1991) на Янко Янков.

Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки че след постигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60-те години на ХХ век антифашистки филми като „А бяхме млади“ (1961) на Бинка Желязкова, „Пленено ято“ (1962) на Дучо Мундров и „13 дни“ (1964) на Стефан Сърчаджиев, артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад“ (1971) на Людмил Кирков, участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек“ (1980) на Киран Коларов или с великолепни поддържащи роли в „Мера според мера“ (1981) на Георги Дюлгеров, „Ева на третия етаж“ (1987) на Иванка Гръбчева и „Бащата на яйцето“ (1991) на Анри Кулев.

Участва и в една от първите копродукции, снимани в България след 10 ноември 1989 г. – „Дали“ (1990) на Антони Рибас.

Димитър Буйнозов умира на 23 ноември 1995 г. в София.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми/Сериали Роля
1991 Бащата на яйцето – (4 серии), (България / Алжир) инженер Норбе
1991 Дали, (Dalí) – (Испания / България) Графът
1990 Под игото – (9 серии), (България / Унгария) даскал Гатю
1988 Черните рамки – (5 серии) генерал Радев
1988 Черните рамки – (3 серии) генерал Радев
1987 Ева на третия етаж професор Наумов
1983 Голямата игра – (6 серии), (Большая игра) – (СССР / България) Леополд Грацио, магнат, милионер
1981 Мера според мера – (7 серии) Гоце Делчев
1981 Мера според мера – (3 серии) Гоце Делчев
1980 Въздушният човек Илия Думанов
1978 По дирята на безследно изчезналите – (4 серии) Петко Д. Петков
1976 Над Сантяго вали, (Il pleut sur Santiago) – (България / Франция) началникът на охраната на президента
1971 Откраднатият влак Дамян
1971 Не се обръщай назад Радо
1967 С пагоните на дявола – (5 серии) майор Асен Венков Ганев/бивш майор от SS Норман Кунц
(в 5 серии: I, II, III, IV, V)
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров
1962 13 дни Васко
1962 Пленено ято Борис
1961 А бяхме млади Димо
1957 Животът си тече тихо... Павел (премиера 1988)
1957 Тайната вечеря на Седмаците Найден
Червено и кафяво

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]