Диакритичен знак – Уикипедия

Диакритични знаци

Диакрити
акцент
акут( ´ )
двоен акут( ˝ )
гравис( ` )
двоен гравис(  ̏ )
краткост( ˘ )
обърнат знак за краткост(  ̑ )
карон / háček( ˇ )
седил / cédille( ¸ )
циркумфлекс / vokáň( ˆ )
точка( · )
ченгел / dấu hỏi(  ̉ )
рог / dấu móc(  ̛ )
макрон / macron( ¯ )
огонек / nosinė( ˛ )
пръстен / kroužek( ˚, ˳ )
дасия / dasia( )
псили / psili( ᾿ )
трема / diaeresis( ¨ )
Знаци, често използвани като диакритични
апостроф( )
бар( | )
двоеточие( : )
запетая( , )
дефис( ˗ )
тилда( ~ )
титло(  ҃ )
Други диакритични знаци
Арабски диакритики
Еврейски диакритики
Индийски диакритики
анусвара(  на бенгалски: на малаялам: )
чандрабинду(  на телугу: )
нукта( )
вирама(  на малаялам:  на телугу:  на синхалски:  на каннада: )
МФА диакритики
Японски диакритики
дакутен( )
хандакутен( )
Кхмерски диакритики
Тайландски диакритики

Диакритичните знаци (от старогръцки: διακριτικός – „служещи за различаване“) са спомагателни глифове, които се добавят към буква или друг основен глиф, най-често модифицирайки неговото произнасяне, но в много случаи имат и други функции. Те често се използват за означаване на ударение. Диакритичните знаци може да са разположени над или под буквата, както и в друго положение, например във вътрешността на буквата или между две букви.[1]

Латиница[редактиране | редактиране на кода]

През многовековното си съществуване латиницата е приемана за използване от много нови езици, някои от които имат фонеми, които не са познати в езиците, използвали преди това тази азбука, поради което биват създадени диакритични знаци и, при необходимост, нови букви.

  • седил в ç, първоначално малко z, писано под c (някога е означавало /ts/ в романските езици, сега означава „меко“ звучене на c пред a, o и u, напр. /s/ във френски façade и /θ/ в каталонски Barça); в турски и албански ç означава /t฻/ (ч).
  • хачек („ченгелче“ или цевка) в č š ž (използван в някои славянски и в балтийските езици за отбелязване на палатализиран вариант на основната буква), в ǔ (използван в беларуски за отбелязване на съгласна, подобна на английското w).
  • тилда в испански: ñ, в португалски: ã и õ, първоначално малко n, писано над буквата (някога използван за отбелязване елизията на n, сега обозначава назалност на основната буква). В естонски õ представя същия звук, който в немски се отбелязва с умлаут ö.
  • циркумфлекс в гласните â ê î ô û, във френски, румънски и други езици, както и в съгласните ĉ ĝ ĥ ĵ ŝ в есперанто.
  • умлаут в ä ö ü в немски и други езици (променя качеството на гласната). Първоначално този знак е писан като малко e над засегнатата гласна. В съвременния немски се приемат правописни варианти ae, oe и ue.
    • диерезис (визуално изглежда по същия начин, както и умлаутът) в ä ë ï ö ü в няколко езика (означава, че две последователни гласни не образуват дифтонг). В албанския ë предствлява звук, различен от e, близък до българското ъ.
  • запетая под буквата, използвана в ş и ţ, в румънски (често в шрифтовете се преобразува в седил, което не е оптимално). Използва се също в ķ ļ ņ ŗ в латвийски.
  • i без точка (липса на диакритичен знак) в ı, използва се в турски.

Съществуват и други диакритични знаци и други приложения на описаните.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]