Джеймс I (Англия) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Джеймс I.

Джеймс I
James I (VI)
крал на Шотландия, Англия и Ирландия
Портрет на Джеймс I
Портрет на Джеймс I

Роден
Починал
ПогребанУестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания

Религияангликанство
Управление
ПериодШотландия
24 юли 1567 – 27 март 1625
Англия
24 март 1603 – 27 март 1625
ПредшественикМария Стюарт
Елизабет I
НаследникЧарлз I
Герб
Семейство
РодСтюарти
БащаХенри Стюарт, лорд Дарнли
МайкаМария Стюарт
СъпругаАнна Датска (23 ноември 1589 – 2 март 1619)
ДецаЕлизабет Стюарт
Чарлз I
Подпис
Джеймс I в Общомедия

Джеймс I (на английски: James I; роден Джеймс Чарлс Стюърт) е крал на Англия и Ирландия, също така крал на Шотландия от 1567 г. под името Джеймс VI (на шотландски келтски: Séamus VI, Шеймъс VI, IPA:[ˈʃeɪməs]). Той е първият крал на Англия от династията на Стюартите (от 1603 г.), син на Мария Стюарт и прапраправнук на Хенри VII. Династията на Тюдорите завършва с Елизабет I, която няма наследници. Той продължава да бъде крал на три кралства в продължение на 22 години.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс I е роден през 1566 г. Той е син на кралицата на Шотландия Мария Стюарт и вторият ѝ съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли[1]. Джеймс е свързан кръвно с Тюдорите, чрез Маргарет, сестра на Хенри VIII, която е баба на Хенри Стюарт и Мария Стюарт[2].

Крал на Шотландия, Англия и Ирландия[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс се възкачва на шотландския трон на 1-годишна възраст през 1567 г., когато майка му Мери абдикира. До навършване на пълнолетието му Шотландия се управлява от Регентски съвет.

През 1589 г. се жени за датската принцеса Анна, от която има 7 деца: Уелския принц Чарлз, Хенри, Елизабет, Маргарет, Робърт, Мери и София. Джеймс е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол.

Убийствата и интригите властват при царуванията на майка му и дядо му, като се запазват и при неговото господстване. Баща му е убит месеци след неговото раждане от врагове на Мери. Самата Мери, заради недискретния си начин на живот и фанатичния си католицизъм, е принудена да абдикира. Джеймс има възможност да наследи след време английската корона и дълги години се приготвя за това. От векове Англия и Шотландия са врагове, които си оспорват властта в Британия. Недоверието между англичани и шотландци, съчетано със силната омраза между католици и протестанти, прави невъзможно успешното царуване на Джеймс. Неговата индивидуалност също му носи проблеми. Той е образован, религиозен, силно вярващ в особения статут на кралския сан и собствената си важност. Не успява да спечели симпатиите на нацията. Той смята, че Парламентът не е полезен за държавата. Прави големи разходи и игнорира оплакванията на благородниците от държавната политика. При Джеймс монархията достига зенита на своята мощ.

Параноята на Джеймс е подсилена от т.нар. „Барутен заговор“, който е извършен на 5 ноември 1605 г. Гай Фокс и други четирима католици са заловени, готвейки се да взривят сградата, в която заседава Камарата на лордовете, в деня в който кралят трябва да открие Парламентарната сесия. Заговорниците са екзекутирани, но в Англия се надига силна антикатолическа вълна. Джеймс има отрицателно отношение и към пуританите, които са крайни в исканията си. Така започва първата емигрантска вълна към Новия свят. Джеймс поръчва на специална Комисия да издаде оторизирана версия на Библията, която е отпечатана през 1611 г.

Отношенията между краля и Парламента постоянно се влошават. Прекомерните разходи, провалената външна политика и надменността дискредитират Джеймс пред Парламента. Парламентът твърдо отказва да финансира Джеймс, който не се интересува от грижите на държавата и изразходва огромни суми за подаръци на фаворитите си и разкош. Джеймс присъжда перски ранг на над 200 души, целейки да спечели верността им. Кралят прави Джордж Вилиърс херцог Бъкингам. Бъкингам има огромно влияние във външната политика на кралството, в която се проваля. Джеймс се опитва да възстанови добрите си отношения с Испания, сгодявайки престолонаследника Чарлз за испанската инфанта и чрез екзекутиране на сър Уолтър Роли по искане на Испания.

Джеймс I умира от удар през 1625 г.,[3] след като управлява Шотландия 58 г. и Англия – 22 г.[4] Наследен е от сина си Чарлз I.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Croft, p 11.
  2. Маргарет Тюдор е майка на Маргарет Дъглас, бъдещата графиня на Ленокс и майка на Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Синът на Маргарет Тюдор – Джеймс V е баща на Мария Стюарт (кралица на Шотландия). Guy, p. 54.
  3. Лекарство, препоръчано от Бъкингам, влошава състоянието на краля. В резултат на явното противоречие между външната политика на монарха и фаворита, широко разпространен е слухът, че херцогът се е опитал да отрови краля.“ Croft, pp. 127 – 128.
  4. След като лично обединява трите корони, Джеймс е първият, който обявява себе си за „Крал на Великобритания“, но тази титла е отхвърлена от английския парламент тъй като няма правно основание за нея. Парламентът на Шотландия също се обявява против. Croft, p 67; Willson, pp. 249 – 52.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Croft, Pauline (2003). King James. Basingstoke and New York: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-61395-3.
  • Guy, John (2004). My Heart is My Own: The Life of Mary Queen of Scots. London and New York: Fourth Estate. ISBN 1-84115-752-X.
  • Willson, David Harris ([1956] 1963 ed). King James VI & I. London: Jonathan Cape Ltd. ISBN 0-224-60572-0.
Елизабет I крал на Англия
крал на Ирландия
крал на Шотландия
(24 юли 1567 – 27 март 1625)
Чарлз I