Демократическа партия – Уикипедия

Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 г. като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Краят на 19 век и началото на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия.

През 1901 г. Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.

През 1903 г. групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 г. партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.

През 1908 г. Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911 г.

Периодът между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1918 г., пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново, широко коалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Месец по-късно, кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 г. Демократическата партия е изключена от правителството.

През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 г. тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923 г.

След Деветоюнския преврат, Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 г. доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Нацистка Германия, през 1941 г. Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската работническа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 г. представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 г. комунистическото правителство ликвидира партията, интернирайки ръководството ѝ извън София, като по това време по данни на Държавна сигурност тя има 1385 членове.^[1]

Възстановената Демократическа партия[редактиране | редактиране на кода]

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).^[2] Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 г. – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.

През есента на 1994 г. Демократическата партия напуска СДС и заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в XXXVII народно събрание и през 1996 г. се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.

През 1996 г. кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за XXXVIII народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997 – 2001).

След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 г. за председател на партията е избран Александър Праматарски.

Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).

На изборите за XXXIX народно събрание през 2001 г. Демократическата партия е в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за XL народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни[редактиране | редактиране на кода]

• На изборите през 1923 г. е част от коалициите Конституционен блок и Демократически сговор.
• На изборите през 1931 г. е част от коалиция Народен блок.
• Между 1990 и 1994 г. е в коалицията Съюз на демократичните сили.
• На изборите през 1994 г. е част от коалиция Народен съюз.
• Между 1996 и 2009 г. е в коалицията Обединени демократични сили.

Участия в правителства[редактиране | редактиране на кода]

Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Прогресивнолибералната партия

• министерство на народното просвещение – Иван Славейков, Петко Каравелов
• министерство на финансите – Петко Каравелов
• министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Иван Белинов

Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Стефан Паприков
• министерство на вътрешните работи – Михаил Такев
• министерство на народното просвещение – Никола Мушанов
• министерство на финансите – Иван Салабашев
• министерство на правосъдието – Тодор Кръстев
• министерство на търговията и земеделието – Андрей Ляпчев
• министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Малинов

Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
• министерство на вътрешните работи – Никола Мушанов
• министерство на народното просвещение – Владимир Моллов
• министерство на финансите – Андрей Ляпчев
• министерство на правосъдието – Христо Славейков
• министерство на търговията и земеделието – Тодор Кръстев
• министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Михаил Такев

Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Радикалдемократическата партия

• министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Такев
• министерство на финансите – Андрей Ляпчев
• министерство на търговията, промишлеността и труда – Георги Данаилов
• министерство на земеделието и държавните имоти – Рашко Маджаров
• министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Никола Мушанов
• министерство на железниците, пощите и телеграфите – Владимир Моллов

Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Такев
• министерство на финансите – Андрей Ляпчев
• министерство на правосъдието – Александър Малинов
• министерство на земеделието и държавните имоти – Андрей Ляпчев
• министерство на железниците, пощите и телеграфите – Никола Мушанов

Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Никола Мушанов
• министерство на войната – Андрей Ляпчев

Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народнопрогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП

• министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Янко Стоянчов

Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

• министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Никола Мушанов
• министерство на финансите – Александър Гиргинов

Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

• министерство на външните работи и изповеданията – Никола Мушанов
• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Александър Гиргинов
• министерство на финансите – Стефан Стефанов

Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

• министерство на външните работи и изповеданията – Никола Мушанов
• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Александър Гиргинов
• министерство на финансите – Стефан Стефанов

Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

• министерство на външните работи и изповеданията – Никола Мушанов
• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Александър Гиргинов
• министерство на финансите – Стефан Стефанов

Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия

• министерство на народното просвещение – Борис Павлов
• министерство на финансите – Александър Гиргинов
• министерство на правосъдието – Борис Павлов
• министерство на търговията, промишлеността и труда – Александър Гиргинов
• министър без портфейл – Никола Мушанов

Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС

• министерство на отбраната – Александър Сталийски
• министерство на транспорта – Александър Александров
• министерство на труда и социалните грижи – Векил Ванов
• министерство на земеделието – Светослав Димитров
• министерство на търговията – Александър Праматарски

Правителство на Иван Костов (21 май 1997 – 24 юли 2001) – в състава на коалицията ОДС

• вицепремиер – Веселин Методиев
• министерство на образованието и науката – Веселин Методиев
• министерство на здравеопазването – Петър Бояджиев
• министерство на транспорта и далекосъобщенията – Антони Славински
• министерство без портфейл – Александър Праматарски

Лидери[редактиране | редактиране на кода]

• 1886 – 1903: Петко Каравелов
• 1903 – 1938: Александър Малинов
• 1938 – 1947: Никола Мушанов
• 1989 – 1990: Борис Кюркчиев (* 1908 – † 2002)^[3]
• 1990 – 2000: Стефан Савов
• от 2000 г.: Александър Праматарски

Видни дейци[редактиране | редактиране на кода]

• Коста Батолов (1878 – 1938)
• Александър Гиргинов (1879 – 1953)
• Васил Гоцев (р. 1929)
• Александър Джеров (р. 1929)
• Петко Каравелов (1843 – 1903)
• Трайко Китанчев (1858 – 1895)
• Алеко Константинов (1863 – 1897)
• Андрей Ляпчев (1866 – 1933)
• Александър Малинов (1867 – 1938)
• Веселин Методиев (р.1957)
• Владимир Моллов (1873 – 1935)
• Стойчо Мошанов (1892 – 1975)
• Никола Мушанов (1872 – 1951)
• Борис Павлов (1895 – ?)
• Стефан Паприков (1858 – 1920)
• Александър Праматарски (р.1963)
• Стефан Савов (1924 – 2000)
• Иван Славейков (1853 – 1901)
• Христо Славейков (1862 – 1935)
• Стефан Стефанов (1876 – 1946)
• Михаил Такев (1864 – 1920)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Официален сайт на Демократическа партия, Архив на оригинала от 1 август 2015 в Wayback Machine.
• История на Демократическата партия, Архив на оригинала от 11 юни 2011 в Wayback Machine.

Портал „Политика“          Портал „България“