Деметрий II Македонски – Уикипедия

Деметрий II Македонски
Роден
269 г. пр.н.е.
Починал
229 г. пр.н.е. (40 г.)
Семейство
РодАнтигониди
БащаАнтигон II Гонат
МайкаФила
СъпругаСтратоника
Никея
Фтия
Хризеида
ДецаФилип V Македонски
Апама III
Деметрий II Македонски в Общомедия

Деметрий II Етолик (на старогръцки: Δημήτριος ὁ Αἰτωλικός) е цар на Древна Македония, управлявал заедно с баща си Антигон Гонат от 50-те години на III в. пр.Хр. и самостоятелно от 239 до 229 г. пр. Хр. Баща е на Филип V Македонски.

Прякора си дължи на продължителните борби, които води с Етолия без особен успех.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Деметрий II е син на македонския цар Антигон II Гонат и Фила, дъщеря на елинистическия владетел на Месопотамия и Сирия Селевк I Никатор. Рождената му дата не е известна – предполага се, че е към 275 или 274 г. пр. Хр. Има по-голям брат – Халкионей, който загива в битка още приживе на баща им Антигон.[2]

Съуправител[редактиране | редактиране на кода]

Деметрий се изявява за пръв път около 263 г. пр. Хр., когато епирският цар Александър II нахлува в Македония, възползвайки се от заетостта на Антигон Гонат в Хремонидовата война срещу Атина и Птолемеите. 12-годишният син на македонския цар води отпора срещу нашествениците в битката при Дердия (в областта Елимия, тогава югозападна Македония) и ответното нашествие на македоните в Епир, довело до временно изгонване на Александър от страната. Предполага се, че ролята на Деметрий в тези събития е била номинална при помощта на по-опитни военачалници.[3]

Няколко източници сочат, че Деметрий е бил провъзгласен за цар и съвладетел дълго преди смъртта на Антигон Гонат. Според надпис от Верея това е станало най-късно през 256 г. пр. Хр.[4]

Самостоятелно управление[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешната политика на Деметрий II е слабо позната от съхранилите се наративни и епиграфски паметници. Известно е, че, както предшествениците си, и този македонски цар насърчава градското развитие във владеннията си. Градът, който изгражда на Термейския залив недалеч от устието на Пеней, е наречен Фила в чест на майка му.[5]

Във външен план управлението на Деметрий протича в упорита защита на македонските владения в Елада, подложени на системни нападения от финансираните от Египет етолийци и ахейци, и на същинска Македония, притисната от север от многобройните дардански племена. Понякога лично, както с покоряването на Беотия през 235 г. пр. Хр., а понякога чрез критски и илирийски наемници, Деметрий II успява да сдържи враговете си в Гърция.[6][7] Но борбата с дарданите завършва зле – през 230 или 229 г. пр. Хр. македоните са разбити и губят крепостта Билазора[8]. Деметрий II умира скоро след това поражение, през пролетта на 229 г. пр. Хр., оставяйки на престола малолетния си син Филип V.[9]

Женитби и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Деметрий се жени три или четири пъти.

Към средата на 50-те години на III в. пр. Хр. като престолонаследник е оженен за селевкидската принцеса Стратоника. От този брак добива дъщеря си Апама, но не и мъжки наследник.[10]

През 245 г.пр.Хр., по настояване на баща си, Деметрий се жени за Никея – вдовица на сепаратисткия владетел на Коринт Александър. С този брак Антигон Гонат успява да си върне контрола над стратегически важната крепост.[11]

През царуването си Деметрий се жени още два пъти – за Хризеида (от която има син Филип V) и за епирската принцеса Фтия. Според някои изследователи двете всъщност са едно и също лице.[12][13]

Бракът с Фтия е политически мотивиран – скрепява договор, сключен от Деметрий II с вдовицата на Александър II Олимпиада през 239 г. пр. Хр. за защита на Епир от етолийските нападения. Съюзът просъществува само няколко години, докато епиротите свалят от власт династията на Еакидите.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kuzmin, Yuri. King Demetrius II of Macedon: In the Shadow of Father and Son. В: Жива Антика, т. 1-2. Скопjе, 2019. с. 76.
  2. Kuzmin 2019, с. 60 – 61.
  3. Kuzmin 2019, с. 62 – 63.
  4. Kuzmin 2019, с. 64 – 66.
  5. Kuzmin 2019, с. 69.
  6. Walbank, F. W. (ed.). The Cambridge Ancient History. Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 447-452.
  7. Kuzmin 2019, с. 73 – 77.
  8. Errington, R. Malcolm. A History of Macedonia. Berkeley, University of California Press, 1990. с. 174-175.
  9. Kuzmin 2019, с. 78.
  10. Carney, Elizabeth Donnelly. Women and Monarchy in Macedonia. University of Oklahoma Press, 2000. с. 184-185.
  11. Carney 2000, с. 188.
  12. Carney 2000, с. 190 – 191.
  13. Errington 1990, с. 174.
  14. Walbank 2006, с. 446, 452.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]