Дейвид Камерън – Уикипедия

Дейвид Камерън
David Cameron
Министър-председател на Великобритания
Мандат11 май 2010 – 13 юли 2016
Зам.-министър-председател
2010 – 2015Ник Клег
МонархЕлизабет II
ПредшественикГордън Браун
НаследникТереза Мей
Лидер на Консервативната партия
Мандат6 декември 2005 – 11 юли 2016
ПредшественикМайкъл Хауърд
НаследникТереза Мей
Член на парламента (от Уитни)
Мандат1 юни 2001 – 12 септември 2016
ПредшественикШон Удуърд
НаследникРобърт Курц
Лична информация
Роден
9 октомври 1966 г. (57 г.)
Гражданство Великобритания
Религияангликанство
РодстваИън Доналд Камерън (баща)
Мари Фльор Маунт (майка)
СъпругаСаманта Камерън
ДецаИван
Нанси
Артър
Флорънс
Полит. партияКонсервативна партия
ОбразованиеОксфордски университет
Професияикономистполитик
Подпис
Уебсайтdavidcameronmp.com
Дейвид Камерън в Общомедия

Дейвид Уилям Доналд Камерън (на английски: David William Donald Cameron, произнасяно /ˈkæm(ə)rən/) е британски политик, министър-председател на Обединеното кралство между 2010 г. и 2016 г. и лидер на Консервативната партия (2005 – 2016 г.).

Избран начело на партията през 2005 г., 43-годишният Камерън преобразява имиджа на консерваторите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Дейвид Камерън е роден на 9 октомври 1966 г. в град Лондон, Великобритания. Бащата на Дейвид Камерън е далечен потомък по извънбрачна линия е на крал Уилям IV (1830 – 1837 г.) (по тази линия е далечен братовчед на кралица Елизабет), а съпругата му е дъщеря на барон. Баща му е заможен служител в лондонското Сити, майка му е магистрат.

Детството му преминава в благосъстоятелен семеен дом, по-късно той е изпратен в училището, в което учат принцовете Едуард и Ендрю, а след това в елитния колеж Итън, където от векове се формира елитът на Великобритания. Започва да учи в Оксфорд през 1985 г.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва специалност „Философия, политика и икономика“ през 1988 г., става член на Консервативната партия, вдъхновен от многото консерватори в рода си. Работил е в екипа на Джон Мейджър и като специален съветник на Норман Ламонт, канцлер на хазната.

Камерън прекарва 7 години в частния сектор. Той е наясно, че за да стане политик му е нужен известен бизнес опит. През 1994 г. започва работа в медийна група Карлтън. Тези 7 години прекарва като директор за връзки с обществеността и участва в кампанията по прехода от аналогова към цифрова телевизия в Обединеното кралство.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. е избран за депутат от Уитни (близо до Оксфорд).

Председател на Консервативната партия[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. е избран за лидер на Консервативната партия. Въпреки че е сломена от успеха на лейбъристите на Тони Блеър, Камерън е непознат за обществото, но успява да модернизира партията, което му носи висок рейтинг впоследствие.

Подкрепян от съпругата си Саманта, Камерън е много отворен пред медиите, като често показва своя дом и снимки от ваканциите.

Въпреки че нарича себе си „либерален консерватор“, чиято цел е да направи партията по-привлекателна за младите, Камерън не се притеснява да се възхищава от Маргарет Тачър, но и не се обявява за тачърист. Противниците на Камерън му натякват още, че в политиката той се е обградил с приятелите си от снобския колеж „Итън“, които нямат представа как живеят обикновените хора.

В предизборната кампания обещава да ограничи бедността, да направи икономиката по-екологична, да реформира здравеопазването и социалната система. Все трудни задачи, тъй като рецесията във Великобритания може и да свършила, но с това не изчезват двата големи проблема – рекорден бюджетен дефицит и най-бързо нарастващият държавен дълг сред развитите страни.[1]

Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

На 11 май 2010 година е назначен от кралица Елизабет II за министър-председател на Обединеното кралство. Правителството е коалиционно, съставено от консерватори и либерал-демократи.

На парламентарните избори на 7 май 2015 г. консерваторите изненадващо печелят мнозинство въпреки прогнозите за ново равновесие на силите и коалиционно правителство. Така Дейвид Камерън формира първото изцяло консервативно правителство от 1992 г. и е вторият министър-председател след Маргарет Тачър, преизбран след пълен мандат.

Брексит и оставка[редактиране | редактиране на кода]

На 20 февруари 2016 г., след приключване на преговорите с Европейския съюз за статута на Великобритания в него, Камерън насрочва провеждането на референдум относно членството на кралството в Съюза за 23 юни 2016 г.[2] Преговорите и провеждането на подобен референдум са част предизборните обещание на Консервативната партия по време на британските парламентарни избори през 2015 г.[3]

Допитванията преди референдума сочат, че 51% от хората желаят Великобритания да остане. Вотът от референдума посочва точно обратното: 51,8% от гласувалите са за напускане на Европейския съюз.[4] Това води до редица сътресения в политиката и икономиката на Великобритания, като едно от тях е че Дейвид Камерън подава оставка като лидер на Консервативната партия и министър-председател.

Почти 3 месеца по-късно, на 12 септември 2016 г. Дейвид Камерън подава оставка и като депутат в долната камара на британския парламент. Заявява, че не иска да „отвлича внимание“, поради обстоятелствата довели до оставката му като министър-председател.[5][6]

Живот след оставката[редактиране | редактиране на кода]

След като напуска поста министър-председател, той подписва договор за 800 хиляди лири стерлинги, за да напише мемоарите си. През това време съпругата му Саманта създава собствена марка дрехи – Cefinn.

През октомври 2017 г. става известно, че той е започнал работа в американската компания First Data, занимаваща се с електронни разплащания.[7]

Министър на външните работи в кабинета на Сунак[редактиране | редактиране на кода]

На 13 ноември 2023 г., в поредица от кадрови промени в правителството на Сунак, Дейвид Камерън получава портфейла на външен министър.[8] Камерън не е действащ член на британския парламент и ще заеме място в Камарата на лордовете, за да се извърши назначението.[9]

В допълнение към поста си на министър на външните работи, Камерън ще получи пожизнено перство, което го прави член на Камарата на лордовете и първия министър-председател, получил титлата пер след Маргарет Тачър.[10][11][12]. Това е първият път от 1970 г., когато бивш министър-председател е назначен на министерски пост. Тогава Едуард Хийт назначава Алек Дъглас-Хюм за външен министър. Освен това за първи път от 1982 г. член на Камарата на лордовете заема висш държавен пост.[13] И за първи път пожизнен пер получава поста външен министър.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Камерън е женен за Саманта Камерън, дъщеря на барон сър Реджиналд Адриан Берклей Шефилд.

Раждат им се четири деца. Първото им дете, Айвън, е роден на 8 април 2002 в Лондон – инвалид и болен от епилепсия. Камерън оборудва дома си в Нотинг Хил като медицински център за нуждите на Айвън с асансьор, стая за бавачка и друго помещение, в което синът му да прекарва повече време в игри със сестричето си Нанси Гуен (родена 2004 г.) и братчето си Артър Елвен (роден 2006 г.). Айвън умира в Лондон на 25 февруари 2009 г.

На 24 август 2010 г. им се ражда четвъртото дете, дъщеря им Флорънс Роуз Енделион (Florence Rose Endellion).

Дейвид Камерън е привърженик на футболния отбор Астън Вила.

Титли и награди[редактиране | редактиране на кода]

Като бивш министър-председател Дейвид Камерън и съпругата му Саманта имат почетни места на държавното погребение на кралица Елизабет II на 19 септември 2022 г. и коронацията на крал Чарлз III и кралица Камила на 6 май 2023 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Капитал / Новият консерватор[неработеща препратка]
  2. Референдумът за членството на Великобритания в ЕС ще е на 23 юни
  3. Камерън ще свика референдум за оставане на страната в ЕС
  4. www.dnevnik.bg
  5. Дейвид Камерън напуска британския парламент
  6. David Cameron resigns as MP, triggering by-election in his Witney constituency
  7. Экс-премьер Великобритании устроился на работу в американскую компанию // Архивиран от оригинала на 2017-10-10. Посетен на 2017-10-10.
  8. Maxine Kelly, Jonathan Wheatley, Donato Paolo Mancini and Oliver Ralph. UK reshuffle latest: David Cameron appointed foreign secretary as Sunak shakes up team // Financial Times, 2023-11-13. Посетен на 2023-11-13. (на английски)
  9. В Великобритании уволена глава МВД, Дейвид Кэмерон возглавил МИД // 2023-11-13.
  10. Francis, Sam. Rishi Sunak sacks Suella Braverman as home secretary // BBC News. 13 November 2023. Посетен на 13 November 2023.
  11. Scott, Jennifer. David Cameron appointed foreign secretary and made peer in shock cabinet reshuffle move // 13 November 2023. Посетен на 13 November 2023.
  12. Lords Library
  13. Caygill, Thomas. David Cameron returns: how can a prime minister make someone who isn't an MP foreign secretary? And what happens now? // 2023-11-13. Посетен на 2023-11-13.
  14. Privy Council Appointment of David Cameron MP // 10 Downing Street, 14 December 2005. Архивиран от оригинала на 2008-01-09. Посетен на 2023-11-14.
  15. Brown, Thomas. Peerages awarded to former UK prime ministers // House of Lords Library. 13 November 2023. Архивиран от оригинала на 14 November 2023. The most recent former prime minister to receive a peerage is David Cameron. Prime Minister Rishi Sunak appointed Mr Cameron secretary of state for foreign, commonwealth and development affairs in 2023. His peerage title is yet to be confirmed. Mr Cameron left the House of Commons in 2016.
  16. Alamy

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]