Дебърско благотворително братство – Уикипедия

Дебърско благотворително братство
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя и външния министър на Царство България
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя и външния министър на Царство България
Информация
Типблаготворителна организация
Закрита1950 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
РъководителАрсени Йовков, Стамат Стаматов

Дебърското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на град Дебър, съществувала в българската столица София отпреди Балканската война.

История[редактиране | редактиране на кода]

Печати на Дебърската просветителна дружба – София и на Дебърското благотворително дружество „Напредък“ - София върху документ от 1912 година

В началото на XX век в българската столица е създадена Дебърска доброволческа дружина от 300 души членски състав.[1] Към 1910 година председател на Дебърското братство е Лазар Димитров, родом от Дренок, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[2]

След Първата световна война дружеството е възстановено от Арсени Йовков.[3][4] На Учредителният събор на Съюза на македонските емигрантски организации делегати от Дебърското братство са Гаврил Симеонов и Димитър Илиев.[5] През януари 1923 година на обединителния конгрес на Съюза и федералистите делегати от братството са Арсени Йовков, Григор Кузманов, Г. Дабаров и Димитър Илиев.[6] Според устава на братството от 15 август 1925 година дружеството има знаме, в бяло, зелено и червено, а патронният празник е на Свети Дух.[7] През юли 1925 година е избрано настоятелство в състав Иван Божинов (председател), Вельо П. Мерджанов (подпредседател), Григор Богданов (секретар), Коста Ив. Шориков (касиер), а съветници са Коста Ст. Георгиев, Вельо Димитров и Йордан Кръстев.[8] На 21 февруари 1926 година в ново ръководство влизат Янко Тасев (председател), Велю Мерджанов (подпредседател), Григор Богданов (секретар), Симеон Спиров (касиер), а съветници са Негри Ракоменов, Дойчин Дуков и Кръсто Стоянов.[9]

През 1928 година на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година делегат от братството е Янко Тасев.[10]

През септември 1934 година протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат от името на братството подписва Величко Стоянов.[11] В управителното тяло на братството през 1936 година са Стамат Стаматов, Пандил Хаджикръстев, Симеон Гр. Богданов, Кирил К. Велев, Петър П. Филипов, Йордан Г. Хаджийски и Тръпко Манолов Иванов. През 1938 година братството приема дарение от покойния Кипро Симоновски за създаване фонд „Дебърски глас“. В заседанията за гласуване на ново ръководство участват 84 делегати. На 10 април 1938 година в настоятелството влизат Стамат Стаматов (председател), Мартин Попарсов Мартинов (подпредседател), Александър Кръстев Спасов (секретар), Георги Ант. Алтъпамарков, Иван Спасов Илиев и Пандил Илиев Начов са съветници, а Коста Шориков Иванов, Манол Мартинов Андонов и Методи Кръстев са запасни членове. В контролната комисия влизат Кръстю Костов Бакалов (председател), членове са Величко Стоянов Шориков и Рафе Стефанов Георгиев, а Петър Филипов Петров е запасен член. На общо заседание от 30 юли 1939 година е избрано ново ръководство с председател Константин Владов Муравиев и членове Симеон Иванов Греков, Иван Георгиев Кръстев, Борис Андонов Христов и Младен Стоилов Мишев. В контролната комисия влизат Петко Василев Чепишев (председател) и членове Атанас Михаилов Чекански и Христо Цветков Таслаков.

Братството се ангажира с редица културни прояви, а към него още през 1922 година е създадено Дебърско младежко дружество „Радика“.[12] Издава списание „Дебърски глас (1935 – 1943)“.[13] Членове на дружеството са Вельо Мерджанов и други. По инициатива на братството в София е създадена Дебърската градина.[14]

Стамат Стаматов председателства Дебърското братство отново през 1941 година.[15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 148.
  2. ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
  3. ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
  4. ↑ Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
  5. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  6. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  7. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 552.
  8. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (118). София, СМЕО, 17 юли 1925. с. 3.
  9. ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
  10. ↑ Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 8. Архив на оригинала от 2021-07-28 в Wayback Machine.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  12. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 552 – 555.
  13. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 231.
  14. ↑ Дебърската градина // Посетен на 7 март 2016.
  15. ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дебърско_благотворително_братство&oldid=12084559“.