French
DeutschДвуетажен автобус – Уикипедия
_Arriva_London_New_Routemaster_(19522859218).jpg)
Двуетажен автобус (известен и като дабълдекер на английски: Double-decker) е автобус, който има два етажа (или палуби). Двуетажните автобуси се използват за масовия транспорт в Обединеното кралство, Европа, Азия и много бивши европейски владения, като най-емблематичният пример е червеният лондонски автобус AEC Routemaster.
При първите двуетажни автобуси водачът е в отделна кабина. Достъпът на пътници е чрез отворена платформа в задната част, където стои автобусният кондуктор и таксува пътниците. Съвременните двуетажни автобуси имат главна входна врата отпред при водача, който извършва и таксуването, като по този начин обслужващият персонал се намалява наполовина, но се забавя процеса на качване. Задната отворена платформа, популярна сред пътниците, е изоставена от съображения за безопасност, тъй като съществува риск пътниците да паднат, ако тичат и скачат, за да се качат, или ако слизат в движение.
Двуетажните автобуси са предназначени предимно за градски транспорт, но моделите с отворен покрив се използват като туристически автобуси за разглеждане на забележителности.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Градовете, изброени тук, разполагат с двуетажни автобуси като част от своя редовен автопарк за масов транспорт. Градовете само с туристически двуетажни автобуси не са включени.
Европа[редактиране | редактиране на кода]
България[редактиране | редактиране на кода]
София[редактиране | редактиране на кода]
През 1998 година, в София пристигат два автобуса от модела MAN SD200, закупени втора употреба от Берлин, които влизат в парка на Столичната компания за градски транспорт, дирекция "Автотранспорт" и започват обслужване на линия 42 от гара Захарна фабрика до Автостанция Банкя. Изведени са от експлоатация през 2003 година, като единият от автобусите е запазен в халето на АП "Дружба", където чака възстановяване.
20 години по-късно, през 2023, Столичен автотранспорт закупува 1 Neoplan N4426 Centroliner, втора употреба от Швейцарските пощи с който се обслужва линия Х50.
Пловдив[редактиране | редактиране на кода]
През 2007 година, пловдивския транспортен оператор "Хеброс бус" доставя 2 броя автобуси от модела MAN SD202, които работят по линия 29. Бракувани са 2015 година.
Великобритания[редактиране | редактиране на кода]
Първите комерсиални двуетажни омнибуси са въведени в Англия през 1847 г. от Adams & Co. от Феърфийлд, Боу, след което са подобрени от John Greenwood, който въвежда нов двуетажен модел през 1852 г. [1]
Червените двуетажни автобуси в Лондон са се превърнали в английски национален символ. По-голямата част от автобусите на градския транспорт в Лондон са двуетажни. Особено емблематичен е моделът AEC Routemaster, предпочитан в лондонската мрежа за обществен транспорт в продължение на близо половин век от въвеждането му през 1956 г. Поради затруднения при настаняването на пътници с увреждания, последните останали използвани коли са окончателно оттеглени през 2005 г. Компанията за лондонски транспорт (Transport for London) поддържа известно време винтидж автобуси в експлоатация по два исторически маршрута: 15Н и 9Н, но това е прекратено през 2014 г. поради увеличените експлоатационни разходи[2].
През 2007 г. по маршрут 141 влиза в експлоатация двуетажен автобус с хибриден двигател. В края на 2008 г. в Лондон влизат в експлоатация още хибридни двуетажни автобуси от трима производители. През същата година е разработен и нов модел Routemaster, влязъл в експлоатация на 20 февруари 2012 г. През октомври 2015 г. в Лондон са добавени пет изцяло електрически двуетажни автобуси – първите в света – произведени от китайската фирма BYD[3].
Двуетажни автобуси са използвани в един или друг период от време в следните европейски страни: Остров Ман, Република Ирландия, Австрия, Дания, Франция, Германия, Лихтенщайн, Холандия, Северна Македония, Норвегия, Португалия, Русия, Испания, Швеция, Швейцария, Турция.
Африка[редактиране | редактиране на кода]
В Африка двуетажни автобуси има в Египет (Александрия), Южна Африка (Йоханесбург и Кейптаун) и Кения (Момбаса).
Азия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sultana, Selima, Weber, Joe. Minicars, Maglevs, and Mopeds: Modern Modes of Transportation Around the World. ABC-CLIO. ISBN 978-1-4408-3494-3. с. 101.
- ↑ Axe to fall on Routemaster route // Bus & Coach Professional. 30 January 2014. Архивиран от оригинала. Посетен на 26 July 2014.
- ↑ Daily, Cecily Liu for China. Chinese-built zero-emissions electric bus prepares for service in London // the Guardian. Посетен на 11 February 2018.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Double-decker bus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |