French
DeutschГръцка съпротива – Уикипедия
Гръцката съпротива по време на Втората световна война, носеща също името Национално съпротивление (на гръцки: Εθνική Αντίσταση), е термин от историографията за обозначение на различни невъоръжени и въоръжени, самостоятелни и по-скоро противостоящи си групировки в Елада, в хода на окупацията на територията на предвоенна Гърция през ВСВ. [1]
За своеобразен край на гръцката съпротива се сочи октомври 1944 г., когато от територията на предвоенна Гърция се изтеглят последните части на Оста, а в Атика дебаркират британски военни части в хода на операция „Манна“ (1944).
Основни сили на гръцката съпротива са лявата ЕАМ с нейното въоръжено крило - ЕЛАС и ЕДЕС на Наполеон Зервас. Двете групировки съвместно осъществяват взривяването на моста над река Горгопотамос, подпомогнати от диверсантската група „Командо“ на УСО. След сключеното от Пиетро Бадолио примирие на Италия с антихитлеристката коалиция в редиците на гръцката съпротива назрява разрив, прераснал след печалните декемврийски събития в гражданска война в Гърция. Основни сили на гръцката съпротива са:
| Име | Политическа ориентация | Политически лидер | Военни сили | Военен лидер | Численост |
|---|---|---|---|---|---|
| ЕАМ (Ethnikó Apeleftherotikó Métopo/ΕΑΜ) | лява ориентация, тясно свързана с Комунистическата партия на Гърция | Георгиос Сиантос | ЕЛАС (Ellinikós Laikós Apeleftherotikós Stratós/ELAS) | Арис Велухиотис, Стефанос Сарафис | 100 000 |
| ЕДЕС (Ethnikós Dimokratikós Ellinikós Sýndesmos/EDES) | венизелизъм, републиканство, социализъм, антикомунизъм | Николаос Пластирас (номинално), Комнин Пиромаглу | Народни групи гръцки въстаници (Ethnikés Omádes Ellínon Antartón/EOEA) | Наполеон Зервас | 14 000 |
| Народно и социално освобождение (Ethnikí Kai Koinonikí Apelefthérosis/EKKA) | венизелизъм, републиканство, либерализъм, антикомунизъм | Георгиос Карталис | Евзонски полк 5/42 | Димитриос Псарос и Еврипидис Бакирдзис | 1000 |
Гръцката съпротива няма единен център и общо командване.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборционизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война. стр. 99-115 ISBN 978-954-509-429-3.