Гръбначномозъчни нерви – Уикипедия

Гръбначномозъчните нерви (на латински: nervi spinales) водят началото си от струпвания на неврони (ядра) в гръбначния мозък. Те излизат от междупрешленните отвори на гръбначния стълб и имат метамерен строеж. При човека те са 31 билатерално симетрични двойки (чифта):^[1]

8 шийни (на латински: nervi cervicales; съкратено изписване: C₁ – C₈);
12 гръдни (на латински: nervi thoracales; съкратено изписване: T₁ – T₁₂);
5 поясни (на латински: nervi lumbales; съкратено изписване: L₁ – L₅);
5 кръстцови (на латински: nervi sacrales; съкратено изписване: S₁ – S₅);
1 опашен (на латински: nervus coccygealis; съкратено изписване: Co₁).

Всеки чифт гръбначномозъчни нерви се състои от два билатерално симетрични нерва – ляв (на латински: nervus sinister) и десен (на латински: nervus dexter). Всеки периферен нерв е свързан с гръбначния мозък чрез две коренчета – задно (дорзално, постериорно) чувствително (аферентено) и предно (вентрално, антериорно) двигателно (еферентено). В гръбначномозъчния канал, встрани от гръбначния мозък, двете коренчета се съединяват в общ ствол – на латински: truncus n. spinalis.

Стволовете на гръбначномозъчните нерви излизат последователно от двете страни (лява и дясна) през междупрешленните отвори между съчлененията на прешлените, по дължината на гръбначния стълб. След излизането си от гръбначномозъчния канал, задното коренче на нервния ствол образува гръбначномозъчен ганглий (на латински: ganglion spinale). Нервните влакна на предното коренче преминават непрекъснато покрай ганглия на задното и образуват ганглии в тъканите и органите, които инервират.

След излизането си от междупрешленния отвор, стволът на всеки гръбначномозъчен нерв се разделя на четири клона:^[1]

заден клон (на латински: ramus dorsalis) – към гръбната мускулатура и покриващата я кожа;
преден клон (на латински: ramus ventralis) – към предната част на туловището и крайниците;
бели съединителни клонове (на латински: rami communicantes albi) – към симпатиковия дял за инервация на вътрешните органи и кръвоносните съдове;
менингеален клон – за инервация на обвивките на гръбначния мозък, обратно през междупрешленния отвор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Привес, Михаил Григорьевич и др. Анатомия человека. Издание 12-е, переработанное и дополненное. Санкт Петербург, СПбМАПО, 2006. ISBN 5-98037-028-5. с. 720. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Гръбначномозъчни нерви

[prives-1] а ^б Привес, Михаил Григорьевич и др. Анатомия человека. Издание 12-е, переработанное и дополненное. Санкт Петербург, СПбМАПО, 2006. ISBN 5-98037-028-5. с. 720. (на руски)

[1]