Григор Шопов – Уикипедия

Григор Шопов
български офицер от Държавна сигурност
Роден	17 януари 1916 г. (стар стил) Герман, Царство България
Починал	27 май 1994 г. (78 г.) София, Република България
Партия	Българска комунистическа партия (1936 г.)[1]
Народен представител в: VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Григор Шопов в Общомедия

Григор Велков Шопов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-полковник), която ръководи от 1973 до 1990 година. Заема и политически постове – член е на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) между 1966 и 1989 година, народен представител (1971 – 1990).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Григор Шопов е роден на 17 януари 1916 година в село Герман, Софийско.^[2] Баща му е Велко Стоянов, а майка му – Лина Велкова, има двама братя и сестра.^[3][4] Произхожда от заможно семейство („среден селски произход“), което му дава възможност да запише през 1929 престижната Търговската гимназия в София.^[2] Там се сближава с „прогресивни младежи“ и става член на комунистическия Работнически младежки съюз (РМС), а в края на 1932 година организира първото дружество на РМС в родното си село и става негов секретар.^[2] През 1933 година е арестуван за няколко часа за участие в манифестация, след което е изключен от гимназията за политическа дейност заедно с още 7 – 8 ученици.^[5] След това започва да работи като каруцар, а през 1935 година завършва частното Практическо търговско училище „Меркурий“.^[6] По това време, на 6 май 1935 година, е задържан за кратко от конната стража в съседното на Герман село Панчарево и е предаден за разпит на Никола Гешев – началник на отделение „А“ в отдел „Обществена безопасност“.^[7][6]

Ранна политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва гимназия, Шопов започва работа като магазинер в популярна банка в Панчарево, ръководена от местния комунист Иван Палийски, който го въвежда в нелегалната дейност на БКП.^[8] В Панчарево през 1936 година става член на БКП и оглавява местната партийна организация.^[8] От пролетта на 1937 година отбива военната си служба във военновъздушната база в Божурище.^[6] След като се уволнява през 1938 година се връща в популярната банка в Панчарево като счетоводител.^[6] През 1941 година се жени за Лиляна Георгиева от Панчарево, като им кумува Иван Палийски, и се премества да живее в дома ѝ.^[9] Имат двама сина, които стават офицери в Държавна сигурност – Любомир Шопов (1942 – 2020)^[10] и Иван Шопов (1946 – ?).

Едновременно със законната си работа в Банката Григор Шопов подпомага активно нелегалната дейност на БКП – материално, с фалшиви документи и укривайки огнестрелно оръжие и търсени от властите комунисти, сред които бъдещи висши функционери на тоталитарния режим, като Добри Терпешев, Станко Тодоров, Петко Кунин, Захари Филипов.^[9] Той развива и организационна работа с местните групи на БКП в съседните села – Герман, Горубляне, Кокаляне, Лозен, Бистрица, Железница и Симеоново.^[6]

През юни 1944 година Шопов е взет в запас и е изпратен в Скопие.^[6] На 6 септември частта му се изтегля оттам и Деветосептемврийският преврат от 1944 година я заварва в Радомир, където той веднага се включва активно „в арестуването на фашистки офицери“.^[9] След това тя се придвижва към София през Перник и Божурище.^[4]

В апарата на БКП и постъпване в Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

След като е демобилизиран на 12 септември 1944 година, Григор Шопов се връща в Панчарево, където става директор на популярната банка, в която е работил дотогава.^[6] Като секторен секретар на БКП се включва в масовия терор, като по думите му организира „прочистването на некои села от фашистки елементи“.^[4] Малко след това е избран за член на Околийския комитет на БКП за Софийска околия, а на 15 февруари 1945 година е назначен за секретар на Околийския народен съвет в София.^[6] На 15 февруари 1949 година е избран в ръководството на Околийския комитет на БКП, а през 1950 година става негов първи секретар, след като Политбюро отменя вече взето свое решение за назначаването му за завеждащ финансовия отдел в Централния комитет на БКП.^[11] На 5 януари 1951 е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в София.^[6]

На 1 февруари 1951 година Шопов е прехвърлен от местните структури на БКП в Държавна сигурност.^[12] Това става като част от кампанията за назначаване на партийни функционери в службата след чистките в нейното ръководство в предходните години.^[12] През цялата си кариера в Държавна сигурност той изпълнява функцията на свързващо звено между партийното ръководство и службата, като през първите си години там е неколкократно преместван в различни сектори, за да се запознае отвътре с тяхната работа.^[13]

Първоначално той е назначен като главен инспектор в Отдела за проучване и проследяване, а три месеца след това получава звание майор и е прехвърлен в отдела за селското стопанство.^[13] От 19 януари 1952 година оглавява селскостопанския отдел, а през април 1952 година е повишен в подполковник.^[14] По това време се премества от Панчарево в апартамент на улица „Стефан Караджа“, недалеч от централата на Министерството на вътрешните работи (МВР) и е изпратен на едногодишен курс в специална школа в Съветския съюз.^[15] На 1 август 1954 година става заместник-началник на Трето управление (политическата полиция), където отговаря за работата в стопанския и образователния сектор.^[16]

След идването на власт на Тодор Живков[редактиране | редактиране на кода]

Утвърждаването на Тодор Живков начело на режима след Априлския пленум през 1956 година дава нов тласък в кариерата на Григор Шопов.^[17] Той е един от кадрите, които Живков изтегля в близкото си обкръжение именно от Софийския окръжен комитет на БКП, където самият той работи през 1945 година.^[18]

От 10 ноември 1956 година Шопов е първи секретар на партийния комитет на МВР с ранг на началник на управление.^[19] На 12 юни 1957 година е назначен за началник на Софийското окръжно управление на МВР на мястото на повишения Мирчо Спасов, като малко преди това е повишен полковник.^[17] На 9 януари 1958 година е изваден от МВР и назначен за окръжен управител на Софийски окръг, но на 19 декември 1959 година е върнат във вътрешното министерство като заместник-министър със звание генерал-майор, отговарящ за контраразузнавателните управления на Държавна сигурност.^[17] През 1962 година става кандидат-член на Централния комитет на БКП, а от 1966 до 1989 година е негов пълноправен член.^[17]

При реорганизацията на МВР през юни 1963 година, с която Държавна сигурност е обособена в комитет в неговия състав, Григор Шопов остава заместник-министър на вътрешните работи, като същевременно е назначен и за директор на Народната милиция.^[20] При пълното отделяне на Държавна сигурност от МВР през юли 1965 година Григор Шопов е назначен за заместник-председател на новосъздадения Комитет за Държавна сигурност при Министерския съвет,^[21] а на 7 септември е повишен в генерал-лейтенант.^[22] След закриването на комитета през февруари 1969 година отново е заместник-министър на вътрешните работи, а на 13 септември 1971 година е повишен в най-висшето звание в МВР – генерал-полковник.^[22]

Прекият му ръководител от този период Ангел Солаков характеризира Шопов като човек „безпределно предан на партията, на ЦК и лично на другаря Т. Живков“, много работлив и полезен заместник, но също така и „много потаен“.^[23]

Начело на Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На 7 април 1973 година Григор Шопов става първи заместник-министър на вътрешните работи, отговорен за Държавна сигурност, заемайки мястото на отстранения от МВР Мирчо Спасов, и остава на този пост до срива на тоталитарния режим през 1989 година.^[24] На практика той е дясната ръка на първия секретар на БКП в МВР и ДС през следващите 17 години до оттеглянето му на 10 ноември 1989 г.^[25]

Като ключова фигура в апарата на Държавна сигурност Шопов участва в организацията много от операциите на службата. Сред известните примери е получилото международен отзвук отвличане на дисидента Борис Арсов – български емигрант в Дания, и последвалото му убийство в Пазарджишкия затвор.^[26] Борис Арсов е убит през 1974 г. в Пазарджишкия затвор.^[27][28][29]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Шопов е отстранен от ръководния си пост в МВР на 3 януари 1990 година, когато след отстраняването на Тодор Живков новото ръководство на БКП освобождава и неговите най-близки ръководители в Държавна сигурност.^[30] След пенсионирането му Шопов се премества от т. нар. „Генералска кооперация“ срещу Сатиричния театър в апартамент до зала „Универсиада“. През следващите години той не прави никакви публични изявления и не е разследван за дейността си в Държавна сигурност.

Григор Шопов умира на 27 май 1994 година в дома си в София след прекарани няколко инфаркта и инсулт.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• майор (30 април 1951)
• подполковник (29 април 1952)
• полковник (10 май 1957)
• генерал-майор (19 декември 1959)^[31]
• генерал-лейтенант (7 септември 1965)^[32]
• генерал-полковник (13 септември 1971)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Медал „За участие в антифашистката борба“ (1950)
• Орден „Народен орден на труда“ – златен (1950)
• Орден „Народна свобода 1941 – 1944“ II степен (1952)
• Медал „За боева заслуга“ (1954, 1956)
• Орден „Народна република България“ I степен (1959, 1964, 1966)
• Медал „МВР“ III степен (1964)
• Юбилеен медал „20 години органи на МВР“ (1964)
• „Почетна значка на МВР“ (1967)
• Орден „Червено знаме“ на Съветския съюз (1969)
• Юбилеен медал „25 години органи на МВР“ (1969)
• Юбилеен медал „25 години народна власт“ (1969)
• Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1969)
• Юбилеен медал „25 години БНА“ (1969)
• Медал „За служба на родината“, златна степен, на Унгария (1969)
• „Почетна значка на КГБ и МВД“ на Съветския съюз (1969)
• Медал „МВР“ II степен (1970)
• Медал „МВР“ I степен (1972)
• Орден „Дружба на народите“ на Съветския съюз (1974)
• Орден „Георги Димитров“ (1974)
• Юбилеен медал „Георги Димитров“ (1974)
• Юбилеен медал „30 години МВР“ (1974)
• Юбилеен медал „30 години Строителни войски“ (1974)
• Юбилеен медал „30 години БНА“ (1974)
• Медал „30 години от победата над фашистка Германия“ на Съветския съюз (1975)
• Медал „30 години Комитет за национална безопасност“ на Чехословакия (1975)
• „Герой на социалистическия труд“ (1976, 1986)^[33]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

• Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.