Григорий VI Константинополски – Уикипедия

Григорий
Γρηγόριος
гръцки духовник
Роден
Починал
8 юни 1881 г. (83 г.)
Религияправославие
Учил въвВелика народна школа
Григорий в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Григорий VI Константинополски (на гръцки: Γρηγόριος ΣΤ΄) е православен духовник, на два пъти вселенски патриарх в Цариград – от 1835 до 1840 и от 1867 до 1871 година. Известен е с безуспешните си усилия да предотврати учредяването на самостоятелна българска църква в Османската империя.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Григорий VI е роден под името Георгиос Фуртуниадис през 1798 година в село Фанараки, край Цариград. На 11 години е поставен под покровителството на митрополит Григорий Деркоски. Учи във Великата народна школа, която тогава е в Ксирокрини, Цариград. Подстриган е за монах на 20 март 1815 година от митрополит Григорий Деркоски и е негов личен секретар до екзекуцията му на 3 юни 1821 година. На 24 септември 1824 година е ръкоположен в патриаршеския двор за велик архидякон. На 6 октомври 1825 година е ръкоположен за презвител и е назначен за велик протосингел.[1]

На 24 октомври 1825 година е ръкоположен за пелагонийски митрополит. От юни 1833 до първото си избиране за патриарх през 1835 е митрополит на Сярската епархия, където възстановява много храмове.[2][3]

Първи период начело на Патриаршията[редактиране | редактиране на кода]

Григорий VI е избран за вселенски патриарх на 24 октомври 1835 година и остава на тази длъжност до 20 февруари 1840 година.[2] През това време полага грижи за паството си, като построява болница край Еди Куле и дарява приходите от църквата „Света Параскева“ в Пловдив за местната гръцка болница. Подпомага финансово пострадалите от пожара в цариградския квартал Ставродромия през 1839 година. През същата година основава богословска школа във Фенер. Григорий VI подкрепя и умножава гръцките училища на остров Халки и в други краища на Османската империя. За да се справи с протестантската пропаганда, той учредява църковно попечителство в Цариград. Забранява разпространението на Библията в превод на новогръцки и разтуря училището на Теофилос Каирис.[2] Подава оставка на 20 февруари 1840 година заради британската политика на Йонийските острови.[1]

Втори период начело на Патриаршията[редактиране | редактиране на кода]

Григорий VI е избран за втори път начело на Вселенската патриаршия на 10 февруари 1867 година, за да се противопостави на усилията на българите да отхвърлят властта на гръцките свещеници.[2] През юни същата година той предлага проект за българска екзархия[4] – църковна област с ограничена автономия, която според патриарха трябва да обхване земите между Дунав и Стара планина[5]. Проектът е отхвърлен от водачите на българското църковно движение. Чрез Гаврил Кръстевич, който е висш служител в държавната администрация, през 1868 година те успяват да прокарат от името на османското правителство контрапредложения за самостоятелна църковна организация върху цялото българско землище.[6] Под натиска на правителството, през юли 1869 година Григорий се съгласява на известни отстъпки, но не се отказва от македонските епархии и Пловдив, нито от правото да се меси в ръководството на бъдещата екзархия.[7] Отхвърля фермана на султан Абдул Азис от февруари 1870 година за учредяване на Българската екзархия и отказва да преговаря с българите за прилагането му.[8] Настоява за решаване на българския въпрос от Вселенски събор като предварително печели на своя страна повечето поместни църкви, но не и руската[9], нито османските власти. Великият везир Аали паша отказва да разреши свикване на Вселенски събор, въпреки неколкократните му закани за оставка.[10] Григорий се оттегля от патриаршеския престол през юни 1871 година като изтъква здравословни причини.[11]

Умира в Мега Ревма (край Цариград) на 8 юни 1881 година.[2][1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Γρηγόριος ο ΣΤ΄ (1798-1881) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 30 ноември 2019 г. (на гръцки)
  2. ↑ а б в г д Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 604.
  3. ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 530.
  4. ↑ Бурмов, Тодор. Българо-гърцката църковна распря. София, Св. Синод на Българската църква, 1902. с. 350-353. Посетен на 09.04.2016.
  5. ↑ Бонева, Вера. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, Издателство „Хелион“, 2000. ISBN 954-8741-06-7. с. 154. Посетен на 09.04.2016.
  6. ↑ Бонева 2000, с. 154 – 159.
  7. ↑ Бурмов 1902, с. 433 – 436.
  8. ↑ Бурмов 1902, с. 452 – 454, 474 – 480.
  9. ↑ Бурмов 1902, с. 505.
  10. ↑ Бурмов 1902, с. 462 – 465.
  11. ↑ Бурмов 1902, с. 513 – 514.
Йосиф → пелагонийски митрополит
(24 октомври 1825 – юни 1833) 		→ Герасим
Антим → серски митрополит
(юни 1833 – 27 септември 1835) 		→ Атанасий
Константий II → вселенски патриарх
(27 септември 1835 – 20 февруари 1840) 		→ Антим IV
Софроний III → вселенски патриарх
(10 февруари 1867 – 10 юни 1871) 		→ Антим VI
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Григорий_VI_Константинополски&oldid=11536496“.