French
DeutschГоцев връх – Уикипедия
| Гоцев връх Τσολιάς | |
 Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Славянка към Царев връх. | |
  Местоположение на картата на България Област Благоевград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Област Благоевград, България |
| Част от | Славянка |
| Надм. височина | 2212 m |
Гòцев връх (до 29 юни 1942 г. Али Ботуш, от 5 януари 1946 г. до 23 ноември 1951 г. Алиботуш[1], на гръцки: Τσολιάς, Αλή Μποτούς, Αλή Μπουτούς[2]) е най-високият връх на планината Славянка в България – 2212 метра.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безотточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.[3]
Име[редактиране | редактиране на кода]
До 1951 година върхът носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижа Славянка и хижа „Извора“.
От 2018 година ежегодно през месец юли се организира масово изкачване на върха.[4]
Маршрути[редактиране | редактиране на кода]
Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, както и село Каракьой на гръцка територия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 62.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 433. (на гръцки)
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 230.
- ↑ Планинари от пет туристически дружества ще изкачат Гоцев връх
| ||||||||||
