French
DeutschГлас македонски – Уикипедия
| „Глас македонски“ „Гласъ Македонски“ | |
 Брой от 3 декември 1893 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | 28 ноември 1893 година |
| Край | 24 декември 1898 година |
| Цена | 15 стотинки, годишен абонамент 8 лева |
| Издател | Коста Шахов |
| Редактор | Обрешко Ф. Обрешков Х. Стоянов Георги Алексиев А. С. Василев |
| Главен редактор | Коста Шахов |
| Език | български |
| Свързани вестници | „Македония“, „Македония“ |
| Глас македонски в Общомедия | |
„Глас македонски“ (изписване до 1945 година: Гласъ Македонски) е български вестник, редактиран от Коста Шахов и излизал от 1893 до 1898 година.
Вестникът е продължител на Шаховия вестник „Македония“ и основната му тема е положението на българите в останалата под османска власт Македония.
| Годишнина | Броеве | Дати |
|---|---|---|
| I | 52 | 28 ноември 1893 – 22 ноември 1894 |
| II | 52 | 27 ноември 1894 – 10 декември 1895 |
| III | 74 | 1 януари 1896 – 27 юли 1896 |
| IV | 50 | 3 ноември 1896 – 20 декември 1897 |
| Х | 40 | 4 януари – 24 декември 1898 |
Вестникът излиза седмично, от III си годишнина – три пъти седмично, а от IV – отново седмично. Отговорен редактор е Обрешко Ф. Обрешков, от четвъртата годишнита – Х. Стоянов, от 42 брой на IV годишнина Георги Алексиев, от X (V – IХ са прескочени) А. С. Василев, а от 36 брой на X няма означен отговорен редактор. Печата се в печатниците „Братя П. Спиркови“, „Напредък“, „Либерален клуб“, „Иван К. Цуцев“, „Иван К. Божинов“.
Вестникът ратува за свободна и автономна Македония.[1] Осем месеца администратор на вестника е Марко Цепенков. Сред редакторите на вестника е Лука Джеров.[2] Изпращан е от Гоце Делчев в Македония. Освен с Македонския въпрос вестникът следи и българската вътрешна политика – собственикът му Шахов е привърженик на Радославистите. Вестникът посреща с радост падането на правителството на Стефан Стамболов през май 1894 г. и остро критикува наследилото го правителство на Константин Стоилов за политиката му по македонските дела.
В броят от 17 юли 1894 печата надгробната си реч за падналите за свободата българи, в която се казва:
| „ | Поклон пред прахът ви...жертви за българската свобода, за правдините на българския народ...Вие усилвате това толкова важно единство между целия български народ отсам и оттатък Рила... | “ |
Слива се с вестник „Вардар“ и започва да излиза като „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899).[4][5]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Кочо войвода (Разказъ изъ Македонското въстание 1895 г.) // Гласъ македонски II (43). София, 6 октомврий 1895.
- Шаховъ, К. София, 2 декемврий 1895 г. // Гласъ македонски II (51). София, 3 декемврий 1895.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 70.
- ↑ Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7-8, стр.353-357
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 49.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 242. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 212.
| |||||
