Герб на София – Уикипедия

Герб на София
Детайли
Утвърден	1928 г.
Нашлемник	Крепостна корона
Щит	разделен на четири полета с по-малък щит в центъра
Щитодръжци	лаврови клонки
Девиз	„Расте, но не старѣе“ (1911 – 1974; 1991 –) Расте, но не старее (1974 – 1991)
Герб на София в Общомедия

Гербът на София, столицата на България, е използван и като символ на Столичната община. Изработен е през 1900 година по повод на Световното изложение в Париж. В създаването на герба участват Иван Мърквичка – директор на Държавното рисувалното училище (днес Национална художествена академия), Вацлав Добруски – директор на Народния музей (днес Национален археологически музей), и Харалампи Тачев, по онова време студент в Рисувалното училище. Елементите на герба са избрани от Мърквичка и Добруски, а художественото изработване е възложено на Харалампи Тачев. През 1911 и 1928 г. той добавя нови елементи – девиза и лавровите клонки. При комунистическия режим е добавена червена звезда, която е премахната през 1991 г.^[1]

Предистория и създаване[редактиране | редактиране на кода]

Повод за създаването на герба е Световното изложение в Париж през същата година, на което участващите държави трябва да представят гербовете на столиците си и те да бъдат поставени на фасадата на Дома на инвалидите.^[1] Харалампи Тачев разказва, че София не е имала герб, тъй като в Търновската конституция се споменал само герб на държавата, но не и градски гербове; оформили се две мнения, но надделяло това за бъде създаден герб на столицата.^[2]

Министерството на търговията и земеделието отправя писмо до Софийския градски съвет (7 февруари 1900) да се погрижи за създаване на герб. Съветът делегира кмета на София Христо Попов в комисията към Министерството, подготвяща българския павилион, той се заема със задачата и се свързва с Мърквичка и Добруски.^[3]

На 17 март 1900 г. Софийският градски общински съвет приема проекта на Харалампи Тачев. Гербът на София е утвърден с Указ №115 на княз Фердинанд, обнародван в Държавен вестник бр. 91 от 2 април 1900 г. В указа се постановява:^[1]

Елементи[редактиране | редактиране на кода]

Гербът включва крепостна корона, разположена над щит, като зъберите ѝ символизират планините, заобикалящи град София. Щитът е разделен на четири полета. В горното ляво поле е изобразена женска глава със зидова корона с две зъбчати кули, символ на града от Античността, в горното дясно поле – църквата „Света София“, в долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – павилион със статуя на Аполонус Медикус, персонификация на лечебните минерални бани на София. В центъра е поставено изображение на „Българския лъв“, прието за връзка между старата българска държава и съвременността.^[4][5]

Значението на елементите от герба е вписано в Протокола с решението на софийските общинари за приемането на герба. В него са описани стъпките, чрез които се е стигнало до изработения проект на герба, и вложеният смисъл в елементите му.^[6]

Хараламби Тачев, един от тримата, работили по избора на елементите, пише: „Материалът [нумизматичен], който събрахме, бе следният: от една стара антична монета, сечена в древна Сердика, взехме отпечатания върху нея женски образ (ефижия), представляваща Ulpia Serdica със зидова колона на глава, с две кули, стоящи едната отпред над челото, а другата отзад. От друга монета взехме образа, представляващ един павилион с конусообразен покрив, подпрян на шест колонки и с шестоъгълен цокъл, а вътре в него се намира статуята, изобразяюща Apollo Medicus, опрян на кадуцея си – като персонификация на минералните води, които така изобилно съществуват във и около града София. Третият мотив бе силуетът на старата църква „Св. София“, гледана от изток на запад – като едноименница на града и като вековна свидетелка на историята на гр. София. Четвъртият мотив бе силуетът на Витоша, която вечно служи за хубав фонд на града и която не малко се споменава от древността насам наред с името на столицата ни. Най-после, за петия мотив ни послужи един кръгъл медальон с диаметър 45 мм, от метал (бронз), на който е изобразен лъв с глава анфас въргу тъмночервен емайл, намерен в Трапезица (Търново)“.^[5]

В Протокола за приемането на герба софийските общинари обясняват и за короната над щита: „Над целия знак стои една зъбчата корона. Според мнението на техниците, това са биле планините: Витоша, Люлин, отрогите [разклоненията] на Рила, Средна гора и Стара - Планина, които обикалят града София и понеже това се забелязва почти в всички монети, то се реши да се тури и тази корона“. Отбелязват, че цветовете били „по изискването на хералдическото изкуство“. Решението им гласи:^[7]

Промени[редактиране | редактиране на кода]

През 1911 г. Хараламби Тачев, по инициатива на помощник-кмета Ради В. Радев (по-късно кмет),^[8] добавя към герба девиза „Расте, но не старѣе“, изписан на лента.^[1][8] Тачев отбелязва, че девизът се поставя върху развята и винаги отдолу под герба лента, както и че девизите съвсем рядко се поставят на градските гербове, а повече на държавните и фамилните.^[8]

През 1928 година Хараламби Тачев, по време на кмета генерал Владимир Вазов, добавя лаврови клонки от двете страни на щита.^[1]

По времето на комунистическия режим, на 23 декември 1974 г. към герба на града е добавена червена петолъчка в центъра на крепостната корона и правописът на старѣе е променен по правилата на т. нар. отечественофронтовски правопис (реформата от 1945 година). След 1990 година тези промени са премахнати на 7 ноември 1991 г., по времето на кмета Александър Янчулев.^[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

• 
  1900 – 1911
• 
  1911 – 1928
• 
  1928 – 1974
• 
  1974 – 1991
• 
  1991

Източници[редактиране | редактиране на кода]