Геостационарна орбита – Уикипедия

Анимация, показваща обект (в зелено), обикалящ около Земята по геостационарна орбита, но неподвижен спрямо точка от нейната повърхност (в кафяво)

Геостационарна орбита е кръгова орбита точно над земния екватор (0° географска ширина), на 35 786 km над земната повърхност, с орбитален период, равен на периода на завъртане на Земята. Така спътник на геостационарна орбита би изглеждал сякаш виси неподвижно над дадена точка от земната повърхност.

Тази особеност прави орбитата подходяща за комуникационни спътници, тъй като спътник с такава орбита винаги стои в една и съща част на небето над дадена точка и към него лесно може да се насочи неподвижна антена.

Идеята за геостационарна орбита първо е била разработена от Артър Кларк и публикувана през 1945 г.^[1] Според него тази орбита би била много полезна за комуникационни сателити. Поради тази причина, геостационарната орбита често се нарича Орбита на Кларк.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Extra-Terrestrial Relays – Can Rocket Stations Give Worldwide Radio Coverage? // Arthur C. Clark, October 1945. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 4 март 2009.

Тази статия за астрономията все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Extra-Terrestrial Relays – Can Rocket Stations Give Worldwide Radio Coverage? // Arthur C. Clark, October 1945. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 4 март 2009.

[1]