Георги Янков – Уикипедия

Георги Николаев Янков е опълченец – поборник, български офицер, полковник, юрист. Участник в Руско-турската война (1877 - 1878). Комендант на Пирот през Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Янков е роден на 1 март 1859 година в Болград, Бесарабия в семейството на българи - преселници от Ямболско. Завършва Болградската гимназия и при избухването на Руско-турската война (1877 - 1878) постъпва като доброволец във 2^-ра рота на 7^-а опълченска дружина от Българското опълчение. През 1878 година е произведен в чин унтерофицер от руската армия. След Освобождението постъпва в първия випуск на Военното училище в София и на 10 май 1879 година е произведен в чин подпоручик и зачислен в 21^-ва пеша дружина. На 30 август 1882 г. в чин поручик, а на 30 август 1885 г. в чин капитан.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) капитан Янков е комендант на Пирот, с голям принос за овладяването на града. За заслугите си през войната е награден с орден „Св. Александър“ V степен.

След войната участва в опита за детрониране на княз Александър I Батенберг. След контрапреврата е уволнен от армията и емигрира в Русия. Там служи в Киевския гарнизон и през 1887 г. завършва Военната юридическа академия в Санкт Петербург. На 14 февруари 1895 г. е произведен в чин подполковник от руската армия.

През 1898 година е разрешен въпроса с офицерите-емигранти и той се завръща в България. Служи в 10^-и пехотен родопски полк и във военносъдебното ведомство като председател на Пловдивския и Софийския военен съд. През 1905 г. е произведен в чин полковник. През 1908 година издава в Пловдив сборник с 333 български народни песни от Ямболския край, записани от майка му Елена Янкова.^[1] На 5 април 1912 година преминава в запаса и започва да се занимава с адвокатска дейност.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 - 1913) е мобилизиран и служи като прокурор при полевия военен съд на Трета армия.^[2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подписва протестното писмо до Фердинанд за ненамеса на България във войната на страната на Централните сили.

Полковник Георги Янков умира на 3 ноември 1920 година в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор
• Подполковник (14 февруари 1895)
• Полковник (1905)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Орден „Св. Александър“ V степен с мечове

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Бесарабски българи

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Молдова“          Портал „Украйна“