Георги Паунчев – Уикипедия

Георги Николов Паунчев е български просветен деец, общественик и политик от Македония.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 април 1858 година в големия български македонски град Охрид, тогава в Османската империя. Произхожда от видната фамилия Паунчеви. Баща му и чичо му, богати търговци, се преместват в Солун. „Хора богати и материално, и духом“, пише за тях Никола П. Алексиев.^[2] Георги учи в Солун от 1865 до 1874 година.^[1] В 1874 година е изпратен като стипендиант в Александровската класическа гимназия в Николаев, Русия, и престоява 4 година в пансиона на Тодор Минков. Завършва IV клас и напуска. В 1878 година се завръща и поема чиновническа служба в окупираната от руски войски София при софийския руски губернатор. През 1879 година постъпва в Загребската реална гимназия, Австро-Унгария, където завършва VI клас.^[3] В 1880 година като български стипендиант постъпва в Цюрихския университет, от който на следната година се мести в Лайпцигския, където в 1884 година завършва естествени науки и философия с титлата доктор.^[2][4][3]

Установява се в Княжеството и в учебните 1884/1885 и 1885/1886 година преподава във Варненската реална гимназия, където влиза и в политическия живот.^[3] Преместен е на друго учителска длъжност, но Паунчев я отказва и е уволнен. Паунчев, който е русофил, е избран за народен представител в III Велико Народно събрание, което трябва да избере заместник на абдикиралия княз Александър I. В Търново, където заседава Народното събрание, Паунчев се сближава с Трайко Китанчев, като двамата са против крайностите на русофобското крило на Либералната партия, начело със Стефан Стамболов и подкрепят крилото на Петко Каравелов.^[5]

Паунчев е назначен за училищен инспектор в Хасково, където прекарва 7 месеца от 1887 година. Тъй като е на опозиционни позиции, е преместен като учител в Пловдивската мъжка гимназия, където остава две години до края на 1889 година, когато е преместен в Търновската мъжка гимназия. В 1890 година Паунчев се жени за племенницата на митрополит Климент Търновски, водач на русофилската опозиция.^[5] В Търново в 1891 година излиза първото издание на учебника му „Гражданско учение“ за III и IV отделение, а в 1892 година и „Гражданско учение“ за гимназиите. И двата учебника са свързани с идейното му противопоставяне на режима на Стамболов.^[6] Учебниците са предназначени за просветената общественост и надхвърлят изискванията на образователния процес - те разясняват конституционния ред и рисуват образа на идеалната държава, като така на практика са интелектуална критика срещу режима.^[7] В допълнение учебниците на Паунчев са ярко русофилски.^[8] Поради опозиционните му възгледи, властта го мести във Варна. Връчен му е орден от Министерството на образованието, но Паунчев го връща, тъй като това е в противоречие с Търновската конституция, която изрично забранява ордените.^[5] В резултат през март 1892 година Паунчев е уволнен и се мести при семейството си в Шумен, откъдето сътрудничи на опозиционни вестници и списания.^[6] В 1893 година Паунчев е арестуван в Шумен и интерниран в Брезово, Пловдивско. Тук живее от частни уроци по немски^[9] и пише статии в различни списания, предимно в списание „Прогрес“ в Пазарджик. В броевете на „Прогрес“ за 1894 година излизат специални реклами за учебника на Паунчев „Гражданско учение или читанка“.^[10]

Съобразявайки се с политиката на Стамболов за изпращане на политическите противници в българските училища зад граница, Паунчев в учебната 1893/1894 година иска назначение в Тулча и го получава. След падането на Стамболов в 1894 година се връща и новото правителство го прави инспектор в Търновски окръг. По време на предизборната кампания за новия парламент търновският окръжен управител пише на инспектора Паунчев да спре политическата дейност на учителите, на което Паунчев отговаря, че полицията няма право да се меси в училищните дела и съответно е уволнен и назначен за учител в Търновската мъжка гимназия.^[10]

След неуспеха на Четническата акция на Македонския комитет и смъртта на председателя му Трайко Китанчев през лятото на 1895 година, през септември Македонския комитет в Плоещ с председател Д. Даскалов организира депутация в състав епископ Методий Кусев, д-р Георги Паунчев, Илия Георгов с координатор Георги Капчев, която „да посети Петербург, за да моли руското правителство от името на македонските българи в Румъния да се застъпи за прилагане на реформите в Македония, предвидени от Берлинския договор“. Но още същия месец подпредседателя на комитета отменя инициативата. Паунчев се включва в дейността на Македонската организация.^[11][12] На Втория македонски конгрес от 3 до 16 декември 1895 година Паунчев е избран за член на Върховния македонски комитет с 22 гласа от 26 делегати.^[13][14][15] През януари 1896 година обаче, Паунчев се отказва от поста си член на Върховния комитет.^[14]

До края на 1900 година Паунчев е учител в Търновската гимназия „Свети Кирил“, в която преподава общо 9 години - от 1889 до 1892 и от 1894 до 1900. Тук в 1899 година излиза големият му учебник „Ръководство по отечествоведение“.^[14] В 1902 година Паунчев издава стегнат учебник по естествоведение, претърпял няколко издания.^[16] На 1 септември 1903 година Паунчев е назначен за директор на Втора софийска педагогическа гимназия, а от 1 септември 1909 година е преместен за учител в Първа мъжка софийска гимназия.^[17] От 1902 до 1906 е председател на Съюза на българските гимназиални учители,^[18][2][19] като пише в органа му „Учителски вестник“.^[18] Тежката директорска длъжност го кара в 1906 година да подаде оставка от председателското място на Съюза.^[20]

Преместването на Паунчев като учител в Първа гимназия може да се разглежда като нова санкция от властите. На Седмия си конгрес Средношколският учителски съюз илиза с резолюция срещу затварянето на Университета в 1907 година, а в статията си „Побратимяването между българските и сръбските учители от средните училища“ в „Учителски вестник“ от 1907 година Паунчев критикува ориентацията на България към Германия и Австро-Унгария и излага възгледитеси за решаване на Македонския въпрос по пътя на автономията и създаване на балканска славянска федерация, при условие, че сърбите зачетат българските национални интереси.^[16]

Умира на 6 ноември 1915 година в София.^[21][22]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“