French
DeutschГеорги Мончев – Уикипедия
| Георги Мончев Георги Мончев | |
| български революционер | |
 Тодор Александров и Георги Мончев | |
| Роден | 1883 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Васил Мончев |
| Братя/сестри | Петър Мончев Борис Мончев Наталия Мончева |
| Георги Мончев в Общомедия | |
Георги Василев Мончев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мончев е роден в 1883 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Син е на Васил Мончев и брат на Борис Мончев и Петър Мончев. Баща му се преселва в Солун. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията влиза във ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание взима участие в много сражения с османските войски като четник на Георги Сугарев[1] или Дамян Груев.[3] След въстанието е член на Солунския окръжен революционен комитет.[3] В 1906 година при Мацановата афера е принуден да замине за Свободна България.[1]
От 1906 до 1908 година е четник на Александър Китанов и Гоце Междуречки.[4] Участва като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година става активист на Съюза на българските конституционни клубове.
В 1911 година е четник в Кукушката чета.[1] В 1912 година е арестуван и осъден на заточение.
При избухването на Балканската война в 1912 година Мончев оглавява партизанска чета № 27 от 10 души четници[5] на Македоно-одринското опълчение, която действа в Кукушко и Солунско. След това служи във Втора рота на Петнадесета щипска дружина, а през Междусъюзническата война - в Сборната партизанска рота на МОО. Ранен е при отбраната на Кукуш на 26 юни 1913 година и след несполучлив опит да се самоубие, попада в безсъзнание в гръцки плен. Умира от раните си в Солун на 25 август (6 септември).[6][7] Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[1][8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Васил Мончев (1847 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Мончев | Борис Мончев (1881 – 1942) | Георги Мончев (1883 – 1913) | Наталия Мончева (около 1883 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 311.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 472, 893.
