Георги Костов (композитор) – Уикипедия

Георги Костов Георгиев е български композитор и политик. Министър на културата в правителството на Жан Виденов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Георги Костов е роден на 21 януари 1941 г. в София, Царство България. Завършва Българската държавна консерватория през 1966 г. със специалност „Композиция“ в класа на проф. Панчо Владигеров. През 1972 – 1973 г. специализира в Москва, СССР.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966 г., през 1977 г. става доцент, от 1985 г. е професор по хармония и композиция. След това; от 9 ноември 1989 до 10 април 2008 г. е ректор на висшето учебно заведение и министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995 – 1996). Носител е на орден „Стара планина“.^[1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 19 януари 2024 г. Съюза на българските композитори съобщава, че Георги Костов е починал на 82 години.^[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

• „Манастирски неволи“, диптих по Елин Пелин, либр. П. Герджиков;
• „Жената със златния косъм“ и „Нещастие“ (1989, Благоевград).

Балет[редактиране | редактиране на кода]

• „Вълшебствата на Тотобан“ (1983, Пловдив).

Мюзикъли[редактиране | редактиране на кода]

• „Четиримата близнаци“ по П. Панчев (1997, София, ДМТ);
• „Казанова“ (2002, София, ДМТ).

Хорово-оркестрови произведения[редактиране | редактиране на кода]

Кантати[редактиране | редактиране на кода]

• „Гордеем се с тебе, Партийо“ (1975);
• „Жив е той“ (1976);

Произведения за симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

• „Младежка увертюра“;
• „Три диафонични танца“;
• „Ритмични движения“;
• „Антифонни диалози“ ­
• Дивертименто за джазов и симфоничен оркестър (1974).

Концерти[редактиране | редактиране на кода]

• Концерт за кларинет и оркестър (1958);
• Концерт за валдхорна, струнен оркестър и тимпани.
• Концертино за виола и оркестър (1965).

Произведения за духов оркестър[редактиране | редактиране на кода]

• Ръченица (1976);
• Гротеска за тромбон и оркестър (1981).
• „Здравей, асамблея на мира“ ­– детска сюита-рапсодия (1986).

Произведения за струнен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

• Поема за тромпет, струнен оркестър и тимпани (1966);
• Кончерто гросо (1986 г.).
• Концерт за тромпет, струнен оркестър и ударни (1970).

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

• Вокализа за сопран, цигулка, виола и вибрафон;
• „Грациозни движения“ за ударни;
• Рондо и Концертна пиеса за тромбон и пиано (1974).

Произведения за пиано[редактиране | редактиране на кода]

• „Натрапчиво движение“.

Поп музика[редактиране | редактиране на кода]

Георги Костов е автор и на повече от 1000 песни.

Наградени поп песни[редактиране | редактиране на кода]

„Червеният карамфил“ (Сочи)

• „Виетнамчето Лин“, изп. Емилия Маркова (Втора награда, 1969).

„Златният Орфей“

• „Остани“, изп. Л. Иванова (Първа награда, 1976);
• „Градините на любовта“, изп. Е. Димитров (Първа награда, 1980).

„Мелодия на годината“

• „Без радио не мога“, т. М. Спасов, изп. Л. Иванова (1968)

Радиоконкурс „Пролет“

• „Пролетни гласове“, изп. Група „Сигнал“ (Втора награда, 1980);
• „Пътуване“, изп. М. Иванова (Втора награда, 1981).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Избрана литература[редактиране | редактиране на кода]

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• 2. Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006

Нормативен контрол BNF GND ISNI NLI J9U LCCN NKC VIAF