Георги Иванов (космонавт) – Уикипедия

Георги Иванов
	Георги Иванов
български космонавт
Роден	2 юли 1940 г. (83 г.) Ловеч, Царство България
Националност	Царство България (1940 – 1946) ; НРБ (1946 – 1990) ; България (1990 – )
Кариера в космонавтиката
Професия	пилот
Звание	Генерал-лейтенант (2004)
Престой в космоса	1 д. 23 ч. 1 мин.
Селекция	Група Интеркосмос-2 (1978)
Мисия	Союз-33
Емблема
Активност	до 12 април 1989 г.
	Народен представител в:; VIII НС IX НС VII ВНС
Семейство
Подпис
	Георги Иванов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.

Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български и балкански космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Иванов ^[1] е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Баща му е електротехник, който по-късно е ръководител на електроснабдителния район в Ловеч.^[2] Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).

Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.

Полет в космоса[редактиране | редактиране на кода]

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос^[3] Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников.^[4]

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.^[5] Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.^[6]

Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.

Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.

Любопитен факт за Георги Иванов е неговият световен рекорд, който и до днес не е подобрен. Този рекорд е именно, че по времето на цялата мисия той остава спокоен, пулсът му не повишава нормата, дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.^[7]

След полета[редактиране | редактиране на кода]

След промените в България през 1989 г. Георги Иванов преминава в сферата на бизнеса. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 г. След прекратяване на италианското участие Георги Иванов заедно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „Ер София“ през 1991 г., която работи с 6 самолета „АН-12“, един „АН-26“ и „АН-24“. През 1998 г. компанията купува на изплащане самолети „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“.

От 1999 г. „Ер София“ се занимава с изграждането на игрища за голф и хотели. Игрищата, построени в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.

Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.). От 1981 г. до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.^[8] Членува в Националния съвет на ОФ, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в космически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо дружество (1988 г.).

На 10 март 2004 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант^[9] и награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса.^[10]

Георги Иванов е автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).

По случай 35 години от полета на Георги Иванов журналистката и радиоводеща Божана Димитрова издава книгата „Разговор с първия космонавт на България“.^[11]