Георги Гърнев – Уикипедия

Георги Гърнев
български фолклорист
Роден
около 1856 г.
Починал
16 юли 1913 г. (57 г.)

Георги Моньов (Симеонов) Гърнев е български просветен деец, революционер и фолклорист. Гърнев записва фолклорно-етнографски и езикови материали от двете страни на Пирин, от Али ботуш, Огражден, Беласица до Беломорието, които са съществена тежест за науката, поради оскъдността на материалите от тези райони.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Гърнев е роден към 1856 година в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Първороден син е на възрожденския деец Симеон Гърнев, а брат му Тодор Гърнев е деец на БЗНС. Подписва се като Г. М. Гърнев. Учи в либяховското училище, след което баща му го изпраща да учи в Пловдивската мъжка гимназия, където в 1876 година завършва V клас и става учител. Работи в много селища. От 1880 до 1884 година е български учител в драмското село Просечен, където печели уважението на населението и на българската община, която на няколко пъти му увеличава заплатата. След това Гърнев става активен член на Драмската българска община и се бори за утвърждаване на българщината в Драмско.[1] След това преподава в Сяр. През януари 1885 година, при удара срещу българското дело и масовите арести на български учители, свещеници и първенци, Гърнев също е арестуван за няколко дни при строг режим, но след това е освободен за разлика от Харитон Карпузов, Петър Сарафов и други изпратени в Солунския затвор.[2] Васил Кънчов пише:

„ Българското движение се потаило в Сяр. Параклисът останал без свещеник и бил затворен, но за чудо голямо българското училище не се закрило. Останал един учител, който бил незабележен от гръцкия владика. Това било някой си Гърнев, учител в отделенията. Той събрал ония деца, които не се разбягали от страховете, и продължавал с голям риск учението. Владиката, като узнал това, настоял пред пашата да се затвори българското училище и да се прогони Гърнев, но пашата не склонил. Него го било страх да направи това нещо, защото училището имало позволително писмо от валията.[3] “

В учебната 1887/1888 година Гърнев и Марко Ян­ков Мала­мишев от Либяхово стават български учи­тели в сярското село Горно Броди, но съвсем скоро са прогонени от гръцките църковни власти. Според автобиографията на Спас Прокопов в 1893/1894 година Гърнев вече е учител в Либяхово, а в следващите две учебни години до 4 октомври 1896 година преподава при трудни условия във Валовища - училишето е в двустайна къща – в едната живее учи­телят, в другата хазаинът, а учениците са на двора. Същевременно големи трудности му създават гръкоманите и турските власти. Във Валовища Гърнев става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През лятото на 1895 година, по време на ваканция в Либяхово, той посвещава в революционното дело Ди­митър Арнаудов.[2]

След Валовища учителства в Петрич,[4] където е назначен за главен учител. Тук остава през следващите три години - до 1899 година. През учебната 1896/1897 година, той разкрива втори клас към местното българско училище.[5] През 1905 година Гърнев се мести от Либяхово в Банско, където се жени за овдовяла като него жена с деца. Работи в Банското класно училище като волнонаемен учител по турски език, естествознание и други предмети. Занимава се и с революционна дейност - в дома му пребивават Яне Сандански и Христо Чернопеев, които снабдява с вестници и литература. В 1906 година е арестуван от властите и затворен в Солун.[4]

Гърнев дочаква освобождението на Банско в 1912 година, но на следната се разболява от инфлуенца, заминава за лечение в София, където умира на 16 юли.[4][2]

Гърнев е въодушевен от призива на проф. Иван Шишманов в „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“ от 1889 година за събиране на фолклорни материали.[4] За мотивите си за събиране на фолклорни материали Гърнев пише:

„ Водим от любов към народний язик и от целта си за събиране на фактически доказателствени песни от Родопите за потвърждение или отхвърляне на тези на господина Гологанова, като имам надежда и с долеизложене си песни и пр., в които съм се старал всячески да запазя първообразното им произношение и наречие, ще дам на господа язиковедите и историците едно какво годе понятие по старата ни народна филология и история, реших за сега да предоставя на благоусмотрението Ви настоящия си скромен трудец, като се извинявам в това, че главната си цел не можах и не ще мога да постигна през зимата, по причина на лютата зима, която много върлува тази година почти навсякъде, а особено в Родопите, където трябваше да положа най-големи старания и жертви, а понастоящем по причина на лятната работа и главно по нямане на материални средства.[6] “

Материалите на Гърнев се пазят в архива на Етнографския институт и музей - София. Те са записани предимно в 1893 година. В 1895 година Атанас Поппетров ги предава на Етнографския институт.[6] Материалите произхождат от Неврокопско, Демирхисарско и Петричко. Гърнев издирва и записва 323 песни (хороводни, сватбарски, трапезни, жетварски и други), 310 пословици, 46 гатанки, 10 баяния.[7] Част от тях - 55 песни, 10 баяния с вярвания и 1 приказка - са публикувани от Антон Попстоилов в том 36 на редактирания от него „Сборник за народни умотворения и народопис“. Непубликувани остават 268 песни, стивастраският (дръндарски) професионален (таен) говор и други фолклорни творби.[8]

Негов син е художникът Константин Гърнев.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Гърнев
(1827 — 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Гърнев
(ок. 1856 — 1913)
 
Атанас
(? — 1906)
 
Тодор Гърнев
(1876 — 1925)
 
Иван Гърнев
(1880 — 1942)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Гърнев
(1894 — 1966)
 
Радой Гърнев
(1895 — 1952)
 
Симеон Гърнев
(1887 — 1925)
 
Никола Гърнев
(1895 — 1948)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Гърнев
(1922 - 2022)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 55.
  2. ↑ а б в г Георги М. Гърнев – виден възрожденски родолюбец и фолклорен деец // ТопПреса. Посетен на 26 януари 2019.
  3. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. - В: Избрани произведения, том I. София, Наука и изкуство, 1970. с. 54 - 55.
  4. ↑ а б в г Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 56.
  5. ↑ Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 97.
  6. ↑ а б Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 57.
  7. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 247.
  8. ↑ Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 58.
  9. ↑ Днес в „Премълчаната история“: изумителният художник Кочо Гърнев 1893 -1966 // Факел, 2018-02-14. Посетен на 2019-02-20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Гърнев&oldid=11764628“.