Геоид – Уикипедия

1. Световен океан
2. Земен елипсоид
3. Нормали
4. Земята
5. Геоид

Геоид ((от старогръцки: γῆ – Земя и от старогръцки: εἶδος – вид, буквално – „подобен на Земята“) е еквипотенциалната повърхнина на земното поле на тежестта, за която нормалата (перпендикулярът към повърхнината) във всяка нейна точка съвпада с посоката на силата на тежестта. Геоидът приблизително съвпада с повърхността на водата в моретата и океаните в спокойно състояние, условно продължен под континентите. Съгласно дефиницията за еквипотенциална повърхност, повърхността на геоида навсякъде е перпендикулярна на отвесната линия. С други думи, геоидът е формата, която повърхността на океана би приела поради силата на гравитацията и въртенето на Земята, ако нямаше други влияния, като ветрове и приливи и отливи. Разликата между реалното средно морско равнище и геоида може да достигне 1 m поради разликите в температурата и солеността, атмосферното налягане и др. [1]

Геоидът може да се разглежда като форма на планетата и играе важна роля в геодезията.

Триизмерна визуализация на неравностите на геоида, използвайки единицата за ускорение гал. Оцветяването на изкривяванията съответства на гравитационните аномалии (едно и също тегло, претеглено на една и съща везна, ще бъде по-тежко на „червените места“ и по-леко на „сините места“)

Формата на геоида не може да бъде изразена с прости математически формули. Геоидът е неправилно кълбовидно тяло, което съвсем малко се различава от ротационния елипсоид, т.е. от геометрично тяло, получено от завъртването на елипса около малката ѝ ос. Ето защо на практика формата на Земята се приема за елипсоид, който се нарича земен елипсоид или сфероид.

Точната конфигурация на геоида може да бъде установена само чрез изчисления, базирани на измервания на гравитационното поле на Земята. Такива изчисления с висока точност са извършени едва след появата на космическата геодезия в края на XX век. Чрез физико-гравиметрични изследвания, проведени в различни точки на земната повърхност, се определят флуктуациите в плътността на Земята; прави се анализ на геопотенциала, а от там и на силовото поле във всяка точка; следи се как варира силата на тежестта от географската ширина. По този начин се създава модел на действителната форма на Земята, наречен геоид. Въз основа на такива точни измервания е установено, че Земята се отклонява от формата на ротационния елипсоид.

Някои автори определят гореописаната повърхност не като „геоид“, а с термина повърхност на основно ниво, докато самият геоид се определя като триизмерното тяло, ограничено от тази повърхност. [2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]