Генерал Киселово – Уикипедия

Генерал Киселово
България
43.4619° с. ш. 27.5993° и. д.
Генерал Киселово
Област Варна
43.4619° с. ш. 27.5993° и. д.
Генерал Киселово
Общи данни
Население396 души[1] (15 март 2024 г.)
14,9 души/km²
Землище26,65 km²
Надм. височина202 m
Пощ. код9142
Тел. код05130
МПС кодВ
ЕКАТТЕ14667
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Вълчи дол
Калоян Цветков
(БСП за България, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023)
Кметство
   кмет
Генерал Киселово
Стоян Едров
(ГЕРБ)
Генерал Киселово в Общомедия

Генерал Киселово е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, Варненска област. Селото е кръстено на генерал Пантелей Киселов, победител в Тутраканската битка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Старите му имена са Емирово и Емир-кьой („село Вожд“). Намира се на 50 км от Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съдейки по намиращите се в околностите на селото могили и многобройните находки на останки от амфори, глинени съдове и римски монети около тях, се предполага че землището на селото е било заселено от векове, още по римско време и преди това. Една от хипотезите е че то се е създало скоро след падането на България под османска власт, тъй като се знае че Османците са заселвали анадолски турци по стратегически места като търговски пътища, за да се обезпечи сигурността им, а в близост до селото е минавала важна търговска артерия свързваща Добрич и Провадия.

Първите писмени сведения за съществуването на с. Генерал Киселово са от края на 15 век (1478) в един така наречен джелепкешански регистър, който представлява списък на снабдителите на Османската армия с дребен рогат добитък. Това до известна степен съответства на местните турски предания, че турците в селото са юруци преселници от Тузлука – днешния Търговищки регион, а както е известно юруците са турски номадски племена отглеждщи дребен рогат добитък.

През 19 век започва заселване и на други етнически общности като гърци и арменци, развиващи основно търговска дейност. Впоследствие те емигрират във Варна. През 19 век се заселват и първите българи – бежанци от Тракия. След Освобождението -1878 – част от турците се изселват в Анадола и на тяхно место пристигат българи вайковци от недалечните села Левски и Баново и постепенно те стават мнозинство. Вайковците са една част от местното българско население във Варненско, което първоначално обитава Източна Стара Планина, но от края на 18 век се разпростира на север на няколко вълни.

През 1887 година старото име селото – Емиркьой е променено на Емирово, а на 7 декември 1934 година селото е преименувано на Генерал Киселово – в чест на генерал Пантелей Киселов, командир на Четвърта пехотна преславска дивизия по време на Първата световна война.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Емирово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1914 г. в селото функционира държавна жребцова станция под контрола на варненския окръжен ветеринарен лекар.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341653
19461487
19561357
19651465
19751151
19851003
1992786
2001648
2011535
2021404

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 535 100.00
Българи 225 42.05
Турци 266 49.71
Цигани
Други 4 0.74
Не се самоопределят
Не отговорили 40 7.47

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мюсюлмани сунити – има джамия, за която не се знае кога е построена.

Православно християнство – има църква, построена през 1996 година.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В селото са родени актьорът Стойко Михалев Пеев и режисьорът Стоян Радев Ге. К.

Източници[редактиране | редактиране на кода]