Йеди Дермен – Уикипедия

Йеди Дермен
Επτάμυλοι
— село —
Гърция
41.1006° с. ш. 23.5914° и. д.
Йеди Дермен
Централна Македония
41.1006° с. ш. 23.5914° и. д.
Йеди Дермен
Сярско
41.1006° с. ш. 23.5914° и. д.
Йеди Дермен
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина50 m
Население705 души (2021 г.)

Йеди Дермен или Еди Дермен или Геди Дермен (на гръцки: Επτάμυλοι, Ептамили, до 1927 Γενή Δερμέν, Гени Дермен[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 517 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле, северно от демовия център град Сяр (Серес).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Yedi değirimen на турски означава седем воденици. Според Йордан Н. Иванов формата Геди Дермен е под гръцко влияние и селото съвпада със съседното Дервешен, чиито форми Дервишен, Дервешани, Дервещени, Дервишен, Дервищани, Дервищали са народна етимология от дервиш.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на ΧΧ век Геди Дермен е село в Сярска каза на Османската империя.

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Йеди Дирмен (Yédi-Dirmen) има 10 домакинства и 30 жители цигани и черкези.[3]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Йеди Дермен (Yedi Dermen) се състои от 72 цигани.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1922 година името му е преведено на гръцки като Ептамили. В 1925 година е построена църквата „Свети Георги“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 110, 122.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  5. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 6 януари 2018.