French
DeutschГУЛАГ – Уикипедия
Някои от тези лагери са функционирали само определен период от съществуването на ГУЛАГ.
ГУЛАГ или Главно управление на трудово-изправителните лагери (на руски: ГУЛаг, 
произнасяне, акроним на Гла́вное управле́ние исправи́тельно-трудовы́х лагере́й) е управление към НКВД и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд (ИТЛ) от 30-те до 50-те години на XX век.[1] Макар в лагерите да са въдворявани голям брой осъдени – от дребни джебчии до политически затворници – голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури, като НКВД тройките и други средства извън обсега на правосъдието. ГУЛАГ се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 г. има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива. Така Съветският съюз за пръв път в историята поддържа концлагери в мирно време и за собственото си население.
След смъртта на Ленин неговият наследник Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на XX век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години на XX век се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
По съветски образец, извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия.
Единственият съветски лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 г. и 1953 г. Там са се намирали 50 000 затворници.
Състав[редактиране | редактиране на кода]
| Название | Период | Местоположение | Управители | Стопански отрасли | Площ | Известни затворници |
|---|---|---|---|---|---|---|
| АЛЖИР Акмолинский лагерь жён изменников Родины | 1938 – 1953 | Малиновка, Акмолинска област,  Казахска ССР | С. В. Баринов, М. Т. Юзипенко | Селско стопанство, Лека промишленост | Кира Андроникашвили, Лия Соломянская, Мария Лисициан, Рахи́л Месере́р | |
| Белбалтлаг Беломорско-Балтийский ИТЛ, ББЛ | 1931 – 1941 | Медвежегорск, Карело-финска ССР | Л. И. Коган, М. М. Тимофеев, Д. В. Успенский, С. Г. Фирин | Дърводобив Строителство на Беломорско-балтийски канал | 2 800 000 хектара | Иван Солоневич, Алексей Лосев, Николай Некрасов |
| Дмитровлаг Дмитровский ИТЛ ДИТЛ | 1932 – 1938 | Дмитров, Московска област, .svg){kind=small} Руска СФСР | З. Б. Кацнелсон Я. Д. Рапопорт | Строителство и поддръжка на Канал Москва – Волга „Й. В. Сталин“ | Пимен Московски, Валентин Пургин | |
| Дубравлаг Дубравный ИТЛ Особлаг № 3 ЖХ-385 | 1948 – 2005 | Яваз, Зубово-Полянски район,  Мордовска АССР | В. Т.Сергиенко, М. Г. Свинелупов, П. А. Гладков | Дърводобив | Йосиф Слипий, Юлий Даниел, Александр Гинзбург, Кронид Любарский, Татяна Великанова, Владимир Квачков | |
| Камишлаг Камышовый лагерь Особый лагерь № 10 | 1951 – 1954 | Олжерас, Кемеровска област, Руска СФСР | Г. А. Марин | Въгледобив (Кузбас), Промишлено строителство | контрареволюционери | |
| Карлаг Карагандинский ИТЛ | 1930 – 1959 | Долинка, Карагандинска област, Казахска ССР | М. М. Чунтонов, И. Н. Витенко | Селско стопанство | 1 780 650 хектара[2] | Анна Тимирьова, Анатолий Марченко, Александър Чижевски, Афанасий Селишчев, Епископ Герман |
| Нориллаг Норильский ИТЛ | 1935 – 1956 | Норилск, Красноярски край, Руска СФСР | В. З. Матвеев, С. Я. Верши́нин, А. А. Панюков, В. С. Зверев | Рудодобив, Цветна металургия | Лев Гумильов, Евфросиния Керсновская, Николай Урванцев, Жак Росси | |
| Озерлаг Озёрный ИТЛ Особый лагерь № 7 | 1948 – 1955 | Тайшет и Братск, Иркутска област, Руска СФСР | С. К. Евстигнеев, А. А. Крилов | Дърводобив, Дървопреработване | Юрий Домбровский, Лидия Русланова, Сергей Войцеховский, Манфред Щерн, Петро Вергун | |
| Печорлаг Печорский ИТЛ | 1950 – 1959 | Печора, Печорски район,  Коми АССР | А. М. Фейгелщейн | Строителство | ||
| СЛОН Соловецкий лагерь особого назначения | 1919 – 1933 | Соловки, Архангелска област, Руска СФСР | А. П. Ногтев, Ф. И. Ейхманс, Е. И. Сенкевич, Я. А. Бухбанд | 347 кв. км. | Владимир Артемиев, Владимир Бенешевич, Магжан Жумабаев, Дмитрий Лихачов, Павел Флоренски | |
| Транслаг Автотра́нспортный ИТЛ | 1951 – 1954 | Мякит, Магаданска област, Руска СФСР | Транспорт | |||
| Ухтпечлаг Ухти́нско-Печо́рский ИТЛ УПИТЛа́г | 1931 – 1938 | Чибю, Ухтински окръг, Коми АССР | С. Н. Бурдаков, Я. М. Мороз, В. Е. Цесарский, А. Д. Баламутов | Нефтодобив, Въгледобив | Кулерво Манер, Михаил Названов, Остап Вишня, Георгий Фредерикс |
ГУЛАГ включва следните лагери:
- Далстрой, нач.: Е. П. Берзин, К. А. Павлов, И. Ф. Никишев. [3]
- Бамлаг, началник Н. А. Френкель,
- Усвитлаг, началник Е. И. Драбкин
- Воркутинский ИТЛ, Воркутлаг
- Кизитлаг, нач. А. Н. Израилев
- Котласский ИТЛ, начальник И. С. Кульчинский
- Пермските лагери
- Сиблаг, началник И.М. Биксон
- Ухтижемлаг
- Инталаг
- Печжелдорлаг
- Севжелдорлаг
- Джезказганлаг, началник Гольман
- Свирьлаг, началник Н. М. Лапидус
- Вятлаг началник, Н. С. Левинсон
- Хабарлаг, началник Сусман
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ, И. Л. Солоневич „Русия в концлагер“ (1934, София) се отбелязва: „Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно – повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума“.
Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга „Големият терор“ (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нараснал до 9 млн. души (сравнено с 5 млн. през 1933 – 1935 г.).
Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляния съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн. души.
Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. [4]
Смъртността в ГУЛАГ също се показва различно от различните автори, но според последните изследвания тя е в рамките на 20%.: [5][6]
| Година | Средно количество затворници | Починали затворници | Процент |
|---|---|---|---|
| 1931 | 240 350 | 7 283 | 3,03 |
| 1932 | 301 500 | 13 267 | 4,40 |
| 1933 | 422 304 | 67 297 | 15,94 |
| 1934 | 617 895 | 26 295 | 4,26 |
| 1935 | 782 445 | 28 328 | 3,62 |
| 1936 | 830 144 | 20 595 | 2,48 |
| 1937 | 908 624 | 25 376 | 2,79 |
| 1938 | 1 156 781 | 90 546 | 7,83 |
| 1939 | 1 330 802 | 50 502 | 3,79 |
| 1940 | 1 422 466 | 46 665 | 3,28 |
| 1941 | 1 458 060 | 100 997 | 6,93 |
| 1942 | 1 199 785 | 248 877 | 20,74 |
| 1943 | 823 784 | 166 967 | 20,27 |
| 1944 | 689 550 | 60 948 | 8,84 |
| 1945 | 658 202 | 43 848 | 6,66 |
| 1946 | 704 868 | 18 154 | 2,58 |
| 1947 | 958 448 | 35 668 | 3,72 |
| 1949 | 1 316 331 | 15 739 | 1,20 |
| 1950 | 1 475 034 | 14 703 | 1,00 |
| 1951 | 1 622 485 | 15 587 | 0,96 |
| 1952 | 1 719 586 | 13 806 | 0,80 |
Известни хора, преминали през ГУЛАГ[редактиране | редактиране на кода]
- Сергей Корольов
- Дмитрий Лихачов —
- Александър Солженицин
- Андрей Туполев
- Варлам Шаламов
- Едуард Стрелцов
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Applebaum, A. (2003). Gulag: A History. Broadway Books. ISBN 0-7679-0056-1
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Извън ГУЛАГ са съществували и други наказателни системи за поправителен труд, сред които: лагери за военнопленници на СССР, управляван от ГУПВИ; филтрационни лагери, създадени през Втората световна война за временно задържане на съветски остарбайтери и военнопленници, за времето в което те биват проверявани от органите на реда, за да бъдат „филтрирани“ черните овце; специални селища за интерниране на вътрешни изгнаници като кулаците и депортираните етнически малцинства като волжките германци, поляци, балти, кавказци, кримски татари и др. В различни периоди от съществуването си всеки един лагер е приютявал милиони души. Стотици хиляди хора са били осъждани на принудителен труд без лишаване от свобода на нормалните си работни места. (Applebaum, стр. 579 – 580).
- ↑ Справка планового отдела Карлага в ГУЛАГ НКВД СССР. „Об организационно-экономическом состоянии и деятельности лагеря“ от 17 декабря 1940 года
- ↑ Тръстът „Дальстрой“, създаден през 1931 г. и предаден на НКВД през 1938, не е влизал в сруктурата на ГУЛАГ
- ↑ stalinism.narod.ru
- ↑ В.Н.Земсков. ГУЛАГ (историко-социологический аспект) // Социологические исследования. 1991, №6. С.14 – 15; 1931 – 1940 гг. – ГАРФ, ф.9414, оп.1, д.1155, л.2; д.2740, л.1, 5, 8, 14, 26, 38, 42, 48, 58, 96 – 110; 1949 – 1952 гг.
- ↑ Дугин А.Н. Неизвестный ГУЛАГ: Документы и факты. М.: Наука, 1999. С.41, 43, 45, 49.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Карта на обектите на ГУЛАГ
- извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон
- Концентрационни лагери – извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон
- Истината за ГУЛАГ Автор: Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел, Дойче веле България
- Какви са мащабите на Сталинските репресии
- ЗВУКОВЫЕ АРХИВЫ Европейская Память о Гулаге (180 интервюта, биографии, снимки на лагерници) // Mémoires européennes du Goulag. Посетен на 13 февруари 2022. (на руски)
|
