Въстание на Петър Делян – Уикипедия

Въстание на Петър Делян
Българите в Белград издигат Делян за цар под името Петър, миниатюра от XI – XII век
Българите в Белград издигат Делян за цар под името Петър, миниатюра от XI – XII век
Информация
Период1040 – 1041 г.
МястоБалкански полуостров
РезултатПотушаване на въстанието
Страни в конфликта
Български въстанициИзточна Римска империя
Командири и лидери
Петър Делян
Тихомир
Алусиан		Михаил IV Пафлагон
Харалд Хардрада
Въстание на Петър Делян в Общомедия
Териториален обхват на въстанието на Петър Делян

Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 г. на българите в Поморавието и Македония срещу управлението на Източната Римска империя.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на охридския архиепископ Йоан Дебърски в края на 1036 г. или началото на 1037 г. на негово място император Михаил IV Пафлагон слага ромея Лъв, в разрез с традицията и правото на българите той да бъде избиран от българските епископи и само утвърден от императора, право дадено им от император Василий II.[1][2] Народът и особено духовенството са силно възмутени, но не се стига до въстание.

През 1040 г. е наложен паричен поземлен данък на българите – заменят се натуралните плащания с парични.[3][4] Българите плащат данъците си в натура от времето на царете Петър I и Самуил, което е продължено от император Василий II.[5][6][4] Плащането само в пари е трудно за населението и води до влошаване на материалното състояние на българите. Напрежението от незачитането на правата им и опитите за ромеизация е на своя предел, а споменът за Българското царство е още жив и се чака правилният момент или по-скоро правилният човек, който да оглави народното недоволство.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Въстанието започва през 1040 г. в Белград, където Петър Делян (ок. 1001 – 1041), обявяващ се за потомък на Самуил, е обявен за цар, приемайки името на най-дълго управлявалия български цар Петър I. Бунтовниците се придвижват на юг към последните столици на Първото българско царство - Охрид и Скопие, срещайки масова подкрепа, започвайки да убиват всеки срещнат византиец,[7] и нанасят поражение на император Михаил IV Пафлагон в битката при Солун, и за няколко месеца установяват контрол над Поморавието, Македония, Епир и Тесалия. По същото време българите в Драч въстават под ръководството на Тихомир[8], насочвайки се на запад към старите столици. Петър Делян предлага съвместни действия на Тихомир и при спора за това кой да оглави въстанието първият надделява, а Тихомир е убит.[9] През следващото лято Михаил IV организира нов поход срещу бунтовниците и ги разгромява в Островската битка, след което въстанието е потушено.

Важна роля в потушаването на въстанието играят варяжките наемници на императора,[10] а норвежецът на византийска служба Харалд Хардрада става известен от скандинавските саги като „опустошител и разорител на България“.[11] Значителна роля изиграва и предателството на братовчеда на Петър Делян Алусиан, който бяга от Византия след като научава новината за потушаването на въстанието, и отива при въстаниците, получавайки от тях 40-хилядна армия, с която да превземе Солун, но се проваля и губи 15 хиляди убити. Поражението влошава отношенията между двамата водачи и Алусиан с подлост ослепява Петър Делян. Той става едноличен водач, но търпи повторно поражение и се договаря с византийците да предаде въстаниците.[12]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67.
  2. ↑ Златарски 1972, стр. 41–42.
  3. ↑ Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67–69.
  4. ↑ а б Павлов 2000, стр. 49–61.
  5. ↑ Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 69.
  6. ↑ Златарски 1972, стр. 50–51.
  7. ↑ Skуl.-Cеdr. p. 527
  8. ↑ Skyl.-Cedr. p. 528
  9. ↑ Skyl.-Cedr, pp. 528—529
  10. ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  11. ↑ Българска военна история през средновековието (част II, глава II, стр. 67 – 73). АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X, 1994.
  12. ↑ Kazhdan (1991), p. 70

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Димитър; Чолпанов, Борис (1994). Българска военна история през Средновековието /X–XV век/. София: „Издателство на Българската академия на науките“. ISBN 954-430-200-X
  • Златарски, Васил (1972). История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018–1187). София: „Наука и изкуство“.
  • Павлов, Пламен (2000). Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: „Абагар“. ISBN 954-427-423-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Български въстания срещу византийското владичество
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Византия“         Портал „Византия“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въстание_на_Петър_Делян&oldid=12138013“.