Химн на българската просвета – Уикипедия

Като популярен „химн на българската просвета“ се изпълнява песента „Върви, народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Известна е още и като „Химн на св. св. Кирил и Методий“. Текстът е публикуван за първи път в сп. „Мисъл“, кн. 9–10, 1892 г. Оригиналното заглавие е „Кирил и Методий“ с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Под текста авторът, подписан като Ст. Михайловский, подава датировка „Русе, 1892 Априлий 15“.^[1]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на XIX век. Първият химн е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „даскалоливница“ от един от възпитаниците му – Петко Славейков.^[2] Има още два химна: от Йордан Ненов – отново учител в това училище, и от Иван Кършовски – възпитаник на училището.^[3]

Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на Никола Михайловски – един от видните преподаватели в това училище. На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Още към първата публикация се подава сведение за музика към текста (на русенския учител г-н Божинов, който „твърде сполучливо поставил в музика“ отпечатаното „славословие“).^[1]

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.^[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. ^[4]

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бога и апостолите. Цели строфи са напълно премахнати от читанките.^[4]

Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановена възможността за цитиране на оригиналния текст. По традиция на ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте строфи на стихотворението.^[4]

През XX век химнът „Кирил и Методий“ е изпълняван от много музикални състави на българските училища.

Съдържание, композиция и значение на текста[редактиране | редактиране на кода]

Творбата е окачествена като „един от най-светлите химни на българската просвета и култура“,^[5] като „една от най-знаковите песни в историческото развитие на модерна България“, „едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска идентичност“.^[6] В него братята снабдяват българите „с понятийна система, която остава гаранция за пълнотата на тяхното човешко достойнство“.^[7]

Текстът притежава триделна композиция:

• призив-благослов на светите братя към народа (строфи 1–4)
• историческа ретроспекция (строфи 5–10)
• похвална оценка за братята (строфи 11–12) с благослов към тях (13–14).^[6]

В текста главният обект на прослава са възроденият народ и солунските братя. Книжовността е представена като инструмент за исторически възход. Новосъздадената писменост представлява доброволен личен дар на братята към народа. Кирил и Методий се проявяват като пророци на (второто) българско възраждане през XIX век. Мисията на народа е да цивилизова, християнизира, одухотворява вече придобитите с меч земи. Текстът съвместява библейско-религиозни, възрожденски и българизирани просвещенски, романтически и позитивистични понятия.^[6]

През XX и XXI в. химнът „Кирил и Методий“ се възприема неразлъчно с мелодията на Панайот Пипков като песен. В българската култура това е обратен случай на баладата „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев, постепенно лишила се от своя песенен характер през същия период.

Оригинален текст на стихотворението „Кирил и Методий“^[1][редактиране | редактиране на кода]

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!...
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Михайловский, Ст. „Кирил и Методий. Проект за български всеучилищен химн“. [Оригиналната публикация на текста.] Мисъл, кн. 9-10 (1892): 597–599.
• Рикев, Камен. „Кирил и Методий от Стоян Михайловски: изгубени и възстановени идеологически понятия в българската култура.“ Zeszyty Cyrylo–Metodiańskie, nо 3 (2014): 21–33.
• Рикев, Камен. „Българско, балканско и славянско в химна Кирил и Методий от Стоян Михайловски.“ Алманах Извор, кн. XXV (2018): 96–102.
• Банкова, Елена. „Има няколко версии за създаване на химна „Върви, народе възродени“.“ DarikNews, 24.05.2019.
• Иванова, Илиана. „Панайот Пипков написва музиката на химна „Върви, народе възродени“ за 15 минути.“ Impressio.dir.bg, 24.05.2019.
• Никифорова, Рени. „Как комунистите промениха и химна на братята Кирил и Методий“. Debati.bg, 24.05.2019.
• Агенция Стандарт. „Как „Върви, народе възродени е бил цензуриран“.“ Стандарт, 24.05.2020.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Химн на българската просвета

Портал „Култура“          Портал „Образование“          Портал „България“