French
DeutschВърбан Ангелов – Уикипедия
| Върбан Ангелов | |
| български юрист | |
| Роден | 16 септември 1887 г. |
|---|---|
| Починал | 1974 г. София, България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Народен представител в: XVIII ОНС | |
Върбан Ангелов Попцветков е български юрист и дипломат, деец на Българската комунистическа партия,[1] Обвинител от Втори състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945).[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Попцветков е роден в Самоводене на 16 септември 1887. Учи във Велико Търново. Завършва Педагогическо училище в Шумен през 1907 г. Член на БРСДП т.с. от 1907 г. Завършва Юридическия факултет на СУ през 1912. Специализира право и в Берлин. Участва като подпоручик в Балканските войни. През Първата световна война е запасен поручик, взводен командир в 18-и пехотен полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За храброст“ IV степен и „За военна заслуга“ V степен.[3] Ранен на Южния фронт. След войните адвокатства във В. Търново, София и Русе 1919 – 1945. През 1918 г. е секретар на ОК на БРСДП в Търново. През 1919 г. е избран за народен представител. Деец на Комунистическата партия. От 1922 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. Член на Международния съюз на адвокатите. Многократно интерниран в лагери от 1938 до 1944 г. Един от организаторите на Народния фронт в България.
Става обвинител във Втори състав на т.нар. Народен съд,[2][4] Иска 15 смъртни присъди срещу депутати. Сътрудник и редактор на вестници като „Ехо“, „Новини“ и др. Посланик в Турция и Австрия. Ръководител на Държавния арбитраж 1970 – 1973. Умира в София през 1974 г. Негови спомени и документи се съхраняват в Централния държавен архив – Ф. 1113К, 1 опис, 10 а.е., 1944 – 1968[5].
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Стопанската криза в България. 1929, 96 с.
- Високите лихви и насоки за някои видове кооперации. 1933, 96 с.
- Стопанската разруха на България. 1945, 56 с.
- Земеделският въпрос в България. 1947, 1 52 с.170.
- Турция. 1954, 226 с.
- Гърция и Турция в лагера на империалистите (Политико-стопански очерк). 1964, 196 с
- Живот за Партията (Спомени 1900 – 1944 г.). 1972, 259 с.
- Неизвестни страници от миналото: (1919, 1923, 1925, 1944, 1956, 1968). Сб. статии, спомени и изследвания. Състав. Върбан Н. Тодоров. 1993, 352 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на България – онлайн библиотека
- ↑ а б II състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 42; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 94-95
- ↑ Христов, Христо. „Разбивачът“ на митове за „народния съд“ се оказа внук на народния обвинител по делото срещу депутатите през 1945 г. // desebg.com.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, с. 27