Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878) – Уикипедия

Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878) са основен участник и страна в Руско-турската война (1877 – 1878).

В навечерието на войната[редактиране | редактиране на кода]

Генарал-адютант Дмитрий Милютин, министър на войната

Въоръжените сили на Русия са в процес на основно преустройство в съответствие с военната реформа на военния министър генерал-лейтенант Дмитрий Милютин. През 1874 г. е въведена всеобща военна повинност. Служат 25% от военно-задължените, определени по жребий. Останалите мъже от 20 до 40-годишна възраст са зачислени направо в опълчението. Срокът на военна служба дава възможност да се създаде значителен резерв от обучени войници.

Състав и структура[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 г. списъчният състав на руската армия е 1 474 498 войници и 25 953 офицери. Състои се от:

Основна тактическа единица в пехотата е пехотен батальон. Съставен е от 5-ет пехотни роти по 168 офицери и войници във всяка. Четири от ротите са линейни, а петата е стрелкова, съставена от най-добрите войници.

Пехотният полк е съставен от 3-ри пехотни батальона.

Пехотната бригада е от 2-ва пехотни полка.

Пехотната дивизия е от 2-ва пехотни бригади. Гвардейската пехотна дивизия има по 16-ет пехотни батальона (по 4-ри пехотни роти във всеки), като броят на войниците е равен на броя в пехотната дивизия.

Конната дивизия се състои от 2-ве конни бригади. Конната бригада е от 2-ва конни полка. Конният полк е от 4-ри конни ескадрона по 128 офицери и войници във всеки.

Донският казашки полк е от 6-ет конни сотни.

Пешата артилерийска батарея има 8 оръдия. Конно-артилерийската батарея е с 2 оръдия. По-голямото формирование е артилерийската бригада.

Армейският корпус е най-голямото съединение. Състои се от 2-ве пехотни дивизии, 1-на конна дивизия и 2-ве артилерийски бригади.

Черноморския флот, поради ограниченията на Парижкия договор от 1856 г., се състои от 2 броненосеца, 4 корвета, 20 парахода, 14 шхуни, 1 баркас, 5 катера, 7 миноносеца и 22 мобилизирани граждански парахода.

Войнишкият състав е добре подготвен, храбър и самопожертвователен.

Подофицерският състав, който командва най-малките тактически подразделения, е сравнително добре обучен и с малък боен опит.

Офицерският състав е 60% от необходимия за случай на война. Две трети от него са с добра и задоволителна обща и специална подготовка. Добре подготвените офицери служат предимно в гвардията, артилерийските и инженерните части и по-малко в армейската пехота и конницата. Щабните офицери, средният и висшият команден състав притежават солидна подготовка и много често са завършили военни академии.

Тактика[редактиране | редактиране на кода]

В полевата тактика на пехотата основен боен строй е батальонният. Стрелковите вериги имат допълваща роля. Значение се отдава на щиковия удар при непосредствено сближаване с противника.

Тактиката на конницата е развръщане от походен в боен строй от движение. Прилага се с елементи на парадност. В бойните действия нейната роля се подценява. По тази причина ефективният ѝ принос е най-вече в преследването на противника и проникването в дълбокия тил.

Инженерните войски са на голяма висота. Успешно се справят със съвременните фортификационни съоръжения и понтонните мостове.

Артилерията прилага добре огъня от близки разстояния. Поради недостига на далекобойни оръдия отстъпва в средния и далечния обстрел.

Свързочните части са ефективни и се справят с 9 военно-походни телеграфни парка, всеки с по 8 апарата и 100 км. кабел.

Обозът е разнообразен и достатъчен. Поради неразвитостта на жп мрежата на Балканския полуостров основната теглителна сила е животинската.

Черноморският флот успешно прилага минните атаки на лейтенант Степан Макаров и парализира османския флот.

При провеждането на полевите операции успешно се прилага създаването на временни Сборни отряди или колони за решаването на оперативните задачи. Широко се практикува обхващането на противника и фланговите удари при боевете от движение и с висока степен на маневреност. При позиционните боеве фронталните атаки често се съчетават с обхващане на противника.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на войната руската армия е въоръжена с първите образци нарезно оръжие. В пехотата с пушки „Бердан 1“ и „Бердан 2“ са въоръжени 35% от войниците, с „Крнка“ – 50% и с „Карле“ – 15%. Най-добри качества има „Бердан 2“, образец 1870 г. (до 20 изстрела в минута, далекобойност до 4000 крачки). Съответства на най-добрите пушки на епохата, в т.ч. и на пушката „Пибоди-Мартини“, въведена на въоръжение в османската армия.

Полеви оръдия

Частите, въоръжени с „Бердан 1“, спешно са превъоръжени в навечерието на войната с „Бердан 2“. Пушката „Крнка“ (до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2000 крачки) съответства на пушка „Шнайдер“ в османската армия, но няма добър прием сред войниците (при продължителна стрелба не изхвърля добре гилзите). Пушката „Карле“ има някои предимства в сравнение с „Крнка“, но често прави засечки. Българското опълчение е въоръжено с пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Пехотното оръжие е многосистемно, не се използва достатъчно скорозарядност и далекобойност. Констатиран е недостиг на патрон като на войник средно са 180 – 185 бр.

Конницата е въоръжена с пики, саби, револвери, карабини и пушки от облекчен тип.

Артилерията е въоръжена с полски (4 и 9 фунтови) и планински (3 фунтови) оръдия. Деветфунтовите оръдия са с тегло 1700 кг, стрелят с граната на 3200 м. при начална скорост 320 м/с. Четирифунтовите са с тегло 1300 кг, стрелят на 2500 м. при начална скорост 300 м/с. Трифунтовите са с тегло 245 кг, разглобяеми и преносими с животни, стрелят на 1423 м. при начална скорост на гранатата 213 м/с. Всички оръдия са бронзови, пълнят се отзад, имат клинов затвор и нарези. Средно на оръдие са налични по 98 – 168 снаряда. Стреля се с обикновени гранати и шрапнели (ефикасни на къси и средни разстояния до 2000 м.) и картеч (резултат до 420 м.) Артилерийското въоръжение е многосистемно, сложно, с недостатъчност при далекобойните и средни системи, неефективно при стрелба срещу землени укрепления редути, които широко се използват от противника.

Действаща армия на Балканския полуостров[редактиране | редактиране на кода]

Император Александър II
Главнокомандващия Княз Николай Николаевич влиза в Търново. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Русия е император Александър II.

На 1/13 ноември 1876 г. е създадена Действаща армия за Руско-турската война (1877 – 1878) на Балканския полуостров. Главнокомандващ на Действащата армия е Великият княз Николай Николаевич, който има извънредни пълномощия. Действията му се контролират пряко от императора, който през почти целия период на войната е при Действащата армия.

Великия княз Николай Николаевич

В началото на войната е в състав: 100 пехотни батальона, 150 ескадрона, 472 оръдия и др. До 25 юни/7 юли 1877 г. съставът ѝ нараства до 182 Пехотни батальона, 215 ескадрона, 802 оръдия и др. През месец септември – октомври е усилена със 100 000 офицери и войници и 40 батареи, а през месец ноември с още 100 000 офицери и войници.

Ежедневно в реалните бойни действия участват около 300 000 офицери и войници. Разделени са на отряди съгласно стратегическия план за водене на войната. В хода на действията са усилвани и структурирани. Получават заповеди и задачи съобразно с етапите на войната: начален, борба за надмощие, настъпателен и заключителен. В навечерието на военните действия са:

Корпусна организация[редактиране | редактиране на кода]

Според „Бойно разписание на Руската Действаща армия в Руско-турската война (1877 – 1878)“ корпусната организация в началото на войната е:

Гвардейски корпус, престолонаследник княз Александър Александрович

Гренадирски корпус, генерал-лейтенант Иван Ганецки

1-ви армейски корпус

4-ти армейски корпус, генерал-лейтенант Павел Зотов

8-и армейски корпус, генерал-лейтенант Фьодор Радецки

9-ги армейски корпус, генерал-лейтенант барон Николай Криденер

11-и армейски корпус, генерал-лейтенант княз Алексей Шаховски

12-и армейски корпус, генерал-лейтенант Пьотър Вановски

13-и армейски корпус, генерал-лейтенант барон Александър Ган

  • 1-ва пехотна дивизия, генерал-лейтенант Дмитрий Прохоров
  • 35-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Баранов
  • 13-а кавалерийска дивизия, генерал-майор Леонел Раден
  • 1-ва артилерийска бригада, генерал-майор Симонов
  • 35-а артилерийска бригада, полковник Микел

14-ви армейски корпус, генерал-лейтенант Аполон Цимерман

7-и армейски корпус, генерал-лейтенант Николай Ганецки, за охрана на Черноморското крайбрежие

10-и армейски корпус, генерал-лейтенант Семьон Воронцов, за охрана на Черноморското крайбрежие

Части извън корпусната организация

Полеви щаб[редактиране | редактиране на кода]

Полевият щаб е ръководно структурно звено в управленската система на Действащата армия. Състои се от 3 отделения: строево, инспекторско и стопанско. Началник на Полевия щаб е генерал от пехотата Артур Непокойчицки. Членове на щаба са: генерал-майор Казимир Левицки (първи помощник но началника на Полевия щаб), генерал-лейтенант Мартин Кучевски (втори помощник но началника на Полевия щаб), генерал-лейтенант Николай Масалски (командир на артилерията), генерал-майор Александър Деп (командир на инженерните войски), генерал-лейтенант Василий Каталей (командир на военните съобщения) и действителен таен съветник Иван Аренс (интендант на армията).

Военен съвет[редактиране | редактиране на кода]

Военният съвет обсъжда и приема решения за стратегическото развитие на военните действия. Свиква се от император Александър II. Постоянният му състав е: император Александър II, княз Николай Николаевич (главнокомандващ Действаща армия), генерал-лейтенант Дмитрий Милютин (военен министър), генерал от пехотата Артур Непокойчицки (началник на Полевия щаб) и крал Карол I. В работата на Военния съвет са привлечени и генерал-майор Казимир Левицки (първи помощник на началника на Полевия щаб), генерал-лейтенант Павел Зотов (командир на IV Армейски корпус), генерал-лейтенант Николай Обручев (автор на стратегическия план на войната) и генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен (автор на плана за обсадата на Плевен).

Действаща армия на Кавказкия фронт[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)
Великия княз Михаил Николаевич

В навечерието на войната силите на Действуващата Кавказка руска армия са около 120 000 офицери и войници, 25 000 конници и 350 оръдия. Обединени са в две главни групировки:

  1. Действуващ корпус с командир генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов от 52 586 офицери и войници и 160 оръдия. Съставен е от:
  2. Рионски отряд с командир генерал-лейтенант Иван Оклобжио от 24 126 офицери и войници и 96 оръдия. Подразделя се на:
    • Кобулетски отряд;
    • Гурийски отряд;
    • Кутански отряд.

Главнокомандващ на Действуващата Кавказка руска армия е великият княз Михаил Николаевич, фактически главнокомандващ е генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов.

В хода на войната силите са усилени с 40-а пехотна дивизия и 1-ва Гренадирска пехотна дивизия. Личния състав е добре обучен, храбър и самопожертвувателен.

Руски план за военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-лейтенант Н.Н. Обручев
„При Плевен“. Художник Василий Верешчагин

Разработването на плана започва от есента на 1876 г. и преминава през няколко етапа. В основата му залягат идеите, развити от генерал-лейтенант Николай Обручев. Като район на главни военни действия е определен Балканския полуостров, където руската армия може да разчита на всестранната подкрепа на българското население, да съсредоточи значителни сили и да провежда големи операции, да нанася решителни удари към столицата на Османската империя.

Като основна стратегическа задача е поставено настъпление към Цариград чрез мощен удар, нанесен от главните сили на Действащата армия по направлението Свищов-Централна Стара планина – долината на река Тунджа-Одрин. Предвижда се заобикаляне на многобройните противникови сили в Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен, срещу който заемат отбранителни позиции част от силите на Действащата армия. Предвидено е превземането на крепостта Русе.

Кавказ и Мала Азия се разглеждат като второстепенен район на военните действия. Последните се развиват според руския план за Кавказкия фронт.

Руският Черноморски флот е определен за съдействие на сухопътните сили при организиране и осъществяване охраната на Черноморското крайбрежие.

Планът изхожда от предпоставката, че осъществяването му може да бъде постигнато в продължение на 2 – 3 месеца от 300 000 армия. Основен недостатък е подценяване на противниковите сили и тяхната способност за противодействие, не са предвидени резервни варианти в случай на неуспех при реализацията на отделни операции. Военните действия протичат в основни линии според плана.

Военни карти[редактиране | редактиране на кода]

Карта Плевен, ноември 1877

Първата руска военна карта на Балканския полуостров е съставена в началото на XIX век. Използва се по време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. Върху основата на направеното полуинструментално заснемане на завзетата територия през 1835 г. е създадена деветверстова карта. В навечерието на войната е издадена Военно-топографска деветверстова карта на Балканския полуостров, автор е полковник Николай Артамонов. В началото на войната е издадена в 700 екземпляра на руски език седемверстова карта на Северна България, изготвена от Феликс Каниц. Използвана е и т.н. седемверстова австрийска карта.

Ориентацията на руските офицери за особеностите на България се извършва и с:

  • „Маршрути по Европейска Турция“. Брошура, издадена в тираж 750 екземпляра. Разпространява се из частите на Действащата руска армия. Съдържа описанието на най-важните пътища и цялостна характеристика на пътната мрежа в Северна България.
  • „Материалы для изучение Болгарии“. Поредица, издадена в Букурещ през 1877 г. Съдържа сведения от различни източници, относно демографската, социално-икономическата, административната и други характеристики на българските земи. Съставена по инициатива на княз Владимир Черкаски от комисия, председателствана от полковник Леонид Соболев. В работата вземат участие: Тодор Бурмов, Найден Геров, Петко Славейков, Константин Станишев и др.
  • „Балканы“. Брошура, издадена в Букурещ в тираж 750 екз. Съдържа подробно описание на старопланинските проходи. За изготвянето ѝ са използвани сведения на Феликс Каниц от пътуванията му в Северна България.
  • „Българска граматика“ от Петър Оджаков. Предназначена за военнослужещи от Действащата Руска армия.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметникът на Шипка
    Паметникът на Шипка
  • Храм-паметник „Рождество Христово“ при гр. Шипка
    Храм-паметник „Рождество Христово“ при гр. Шипка
  • Паметник „Героите при Плевен“. Москва
    Паметник „Героите при Плевен“. Москва
  • Орден „Свети Георги“
    Орден „Свети Георги“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 49 – 64.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 75 – 76, 80 – 82, 86 – 87, 138, 156, 158 – 159.
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въоръжени_сили_на_Русия_в_Руско-турската_война_(1877_–_1878)&oldid=11450723“.