French
DeutschВсеволод Гаршин – Уикипедия
| Всеволод Гаршин | |
 руски писател | |
| Роден | 2 февруари 1855 г. (стар стил) |
|---|---|
| Починал | 24 март 1888 г. (стар стил) Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  Русия |
| Жанр | разказ |
| Съпруга | Надежда Золотилова |
| Всеволод Гаршин в Общомедия | |
Всеволод Михайлович Гаршин (на руски: Всеволод Михайлович Гаршин) е руски писател. Участник като доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 февруари 1855 г. в Екатеринославска губерния в семейство от старинния дворянски род Гаршини (Гаршины). Учи в 7-а Санктпетербургска гимназия. Още като ученик се занимава с литературно творчество. Получава хронично нервно заболяване. Завършва гимназията през 1874 г. Записва се и следва в Минно-геоложкия институт.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Прекъсва обучението си като студент в трети курс и постъпва като доброволец в Действащата руска армия на Балканския полуостров. Военно звание редник от 138-и Болховски пехотен полк. Участва в бойни действия на Русчушкия отряд. Ранен е в крака в битката при Кашъкбаир и Карахасанкьой и е върнат за лечение в Русия.
Автор е на разкази и очерци, публикувани в руския печат и посветени на войната: „Четири дни“, „Аясларское дело“, „Из воспоминаний рядового Иванова“, „Люди и война“ и др. Защитник и застъпник на българската национална кауза. След войната е секретар на Конгреса на руските железни пътища. Член на Обществото на любителите на руското слово. След поредното изостряне на заболяването умира в Санкт Петербург на 33 години през 1888 г.
Днес в село Светлен има негов паметник. Улица в София в квартал Княжево е наречена „Всеволод Гаршин“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Рассказы, СПб., 1882.
- Вторая книжка рассказов, СПб., 1885.
- Из записок рядового Иванова, о походе 1877 года, СПб., 1887.
- Вторая кн. рассказов, 2-е изд., СПб., 1888.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 83.
|
