Военна стратегия – Уикипедия

Военната стратегия (от гръцки език: στραγτηγία – командване на войските, служба на военен командир; στρατός – войска; ηγώ – ръководя; στρατηγός, стратегос – предводител, командир на армия, генерал^[1]) е система от идеи, прилагани от военни организации за постигане на желани стратегически цели^[2].

Прилага се в планирането и ръководенето на кампаниите, движението и разположението на силите и пр. Тя е главна съставна част на военното изкуство, обхваща теорията и практиката за постигане на военните стратегически цели.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникването на принципите на военната стратегия може да бъде проследено поне от 500 пр.н.е., когато са датирани първите развити трактати по военно изкуство на Сун Дзъ и Чанакя. Военните кампании на Александър Велики (Древна Македония), Чандрагупта (Индия), Ханибал (Картаген), Цин Шъхуан (Китай), Юлий Цезар (Древен Рим) и други пълководци също показват стратегическо планиране и движение.

Ранни стратегии са: анихилация, изтощение, палежи, блокада, партизанска война, заблуда на противника и финт.

Военната находчивост и изобретателност са ограничавани само от въображението, съгласието и технологията. Стратезите използват още в древността нововъзникнали технологии.

Предмет[редактиране | редактиране на кода]

Военната стратегия изследва и определя:

в дефанзивната политика: осигуряване на военната безопасност на държавата
условията и характера на бъдещата война, и пътя за предотвратяването ѝ с военни средства;
съдържанието, способите и условията за подготовка и водене на война, и на различните видове стратегически операции;
стратегическото планиране на използването на видовете въоръжени сили и родовете войски, техните цели и задачи във войната, и стратегическите операции, което се осъществява от военно-политическо ръководство, военно командване и висши щабове;
материално-техническото, морално-психологическото и тиловото осигуряване, и ръководството на войната и въоръжените сили;
подготовката на въоръжените сили, икономиката, населението и територията на държавата за война;
стратегическите виждания на водещите държави и коалиции, възможностите им за подготовка, разпалването и воденето на война и военни действия от стратегически мащаб;
ръководството на въоръжените сили в мирно и военно време.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ((el)) ((en)) στρατηγία, στρατηγός – Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus Digital Library
↑ ((en)) Gartner, Scott Sigmund, Strategic Assessment in War, Yale University Press, 1999, стр. 163

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Military strategy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] ((el)) ((en)) στρατηγία, στρατηγός – Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus Digital Library

[2] ((en)) Gartner, Scott Sigmund, Strategic Assessment in War, Yale University Press, 1999, стр. 163

[1]

[2]