Военен конфликт в Република Македония (2001) – Уикипедия

Военен конфликт в Република Македония
	Военен конфликт в Република Македония
Югославски войни
	вляво: Македонски танк Т-55 и екипаж в Арачиново Горе вдясно: Бойци на ОНА в Северна Македония В средата вляво: Отряд на македонския специален полицейски отряд за бърза намеса край Куманово, 2001 г. В средата вдясно: Паметник на защитниците на Македония Долу вляво: Граничен патрул на македонската полиция край Радуша
Информация
Период	22 януари – 12 ноември 2001 г.
Място	Региона Полог, район в Република Македония, близо до границата с Албания и Съюзна република Югославия (Косово)
Резултат	Подписано е Охридското споразумение, договаря се прекратяване на огъня, албанските бойци да се разоръжат, в замяна на по-големи етнически права.
Страни в конфликта
Армия за национално освобождение	Република Македония; Доставка на оръжия:; България; Украйна
Командири и лидери
Али Ахмети; Фадил Нимани; Тахир Синани	Борис Трайковски; Любчо Георгиевски; Любе Бошкоски
Сили
6000 – 7000 бойци	15 000 – 20 000 войника
Жертви и загуби
86; (Източници на АНО); 700 – 800; (Руски източници)	63; (Македонски източници); 70; (Руски източници)

Военният сблъсък в Република Македония от януари – ноември 2001 г. е въоръжен конфликт, започнал, когато етническите албанци от Армията за национално освобождение нападат силите за сигурност на Република Македония в началото на януари 2001 г. Конфликтът продължава почти година, макар че общият брой на жертвите остава ограничен до няколко десетки от всяка страна, според източници и от двете страни на конфликта.

Начало на албанските бунтове[редактиране | редактиране на кода]

Македонска специална полиция („Тигри“ и „Лъвове“) на позиции северно от Куманово

Първите действия на етническите албанци в Република Македония започват в края на 2000 г. и в началото на 2001. Бунтуващите се действат по модел, подобен на този в Косово от края на 1997 и началото на 1998 г., според който те постепенно взимат контрола на едно село след друго. Неалбанското население е принудено да напусне.^[8] Но през януари-февруари 2001 бойните действия против властите започват.

Правителството отначало не прави нищо срещу ситуацията, защото получава уверения, че това, което се прави, не е насочено срещу Република Македония. Доволни от отговора и увещанията, властите изчакват почти два месеца и тогава ситуацията почти излиза от контрол, всъщност правителството е изненадано.^[8]

През януари 2001 г. група, наричаща се Армия за национално освобождение, се появява и поема отговорността за нападенията над полицията. Ръководители на АНО включват Али Ахмети, чичо му Фазли Велиу, всички от Западна Македония. Те твърдят, че имат „между няколкостотин и хиляди“ бойци, включително ислямски фундаменталисти, чужди наемници и муджахидини. Те не са подкрепени от нито една от двете главни албански политически партии. Правителството на Република Македония твърди, че бунтовниците са от Армията за освобождение на Косово, която е навлязла в страната откъм Косово. Всъщност бойците на АНО смятат Косово за безопасно място, където могат да се оттеглят в случай на по-сериозни действия на силите на Република Македония срещу тях.^[8]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След Охридското споразумение бунтовниците се съгласяват да прекратят огъня през юни, но има друго споразумение през август, преди да се установи последното през януари 2002 г. Според Охридското споразумение правителството на Република Македония увеличава правата на албанското население, което съставлява 25,3% от цялото население на Република Македония. Тези права включват приемането на албанския език за втори официален език в Република Македония, увеличаване на участието на етнически албанци в правителствените институции, полиция и армия. Най-важното, на което се съгласява правителството на Република Македония, е нов модел на децентрализация.