Владо Малески – Уикипедия

Владо Малески
Владо Малески
писател от СР Македония
Паметник в Струга
Паметник в Струга

Роден
Починал

Учил вЮридически факултет на Белградския университет
ПартияКомунистическа партия на Македония
Владо Малески в Общомедия

Владо Малески е изтъкнат писател, общественик и революционер от Социалистическа Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Струга в 1919 година. Учи в Правния факулет на Белградския университет, но не завършва поради Втората световна война и прекъсва обучението си. Участва в комунистическата съпротива. След войната Малески става един от основоположниците на новата македонска проза. Главен редактор е на вестник „Народен войник“, орган на Първа македонска ударна бригада.

Работи като директор на Радио Скопие и редактор на списанията „Нов ден“, „Современост“ и „Разгледи“. По-късно започва дипломатическа кариера - посланик в Ливан, Етиопия и Полша. Член е на Председателството на Социалистическа Република Македония. Става член на Дружеството на писателите на Македония в 1946 година. Автор е на текста на химна на Република Македония „Денес над Македония“. Също така е и автор на сценария за първия македонски игрален филм „Фросина“.

Носител е на наградите „11 октомври“, „4 юли“, „АВНОЮ“, за литературно дело на издателска къща „Мисла“ и „Рациново признание“.[1]

Негов син е Денко Малески, пръв министър на външните работи на Република Македония.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ѓурѓина алова“ (Гюргина алена), разкази, 1950
  • „Бранувања“ (Бранувания), разкази, 1953
  • „Она што беше небо“ (Тази, която беше небе), роман, 1958
  • „Војната, луѓе, војната“ (Войната, люде, войната), роман, 1967
  • „Разбој“ (Разбой), роман, 1969
  • „Кажувања“ (Казвания), разкази, 1976
  • „Записи за Езерко Дримски“ (Записки за Езерко Дримски), роман, 1980
  • „Јазли“ (Възли), 1990, роман

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Котевска, Милка и др. Повоените македонски писатели. Битола, Универзитетска библиотека „Св. Климент Охридски“. с. 136. Посетен на 18 април 2014 г.