Култура Винча – Уикипедия

Разпространение на Култура Винча

Култура Винча (ок. 5500 г. – 4100 г. пр. н.е. [1]) е обобщено наименование на неолитни култури разпространени предимно в Централните части на Балканския полуостров. Носи името си от епонимното праисторическо селище Винча, днес предградие на Белград. На север ареалът ѝ достига средното течение на р. Тиса, на юг – северната част на Скопското поле, на запад – Усора на река Босна, и на изток – Софийското поле и Долнодунавската равнина до поречието на р. Осъм. Обхваща териториите на днешна Сърбия, Румъния, Северна Македония, Босна и Херцеговина и България.

В технологично отношение е определена като един от центровете за най-ранната на медната металургия в Европа, локализиран в Беловоде, Източна Сърбия.

Много характерни са керамичните антропоморфни фигурки и други изделия от изпечена глина. В по-старите научни трудове свързани с Винчанската култура тя погрешно е свързвана с първите индоевропейци, троянците или пеласгите и дори преддинастичен Египет.[2][3]

В Централните Балкани носителите на една от първите неолитни човешки култури принадлежат към Културния комплекс Старчево - Кереш - Криш, който датира от ранния и средния Неолит. Това наименование обозначава три близки култури: Старчевска, Керешка и Кришка, които са обхващали района на днешна Югоизточна Унгария, Сърбия и Румъния.[4] Като връзка между културите „Старчево“ и „Винча“ се посочват главно формите на грънчарството и фигурките, както и от жилищата и територията, която са обхващали, въпреки че в археологията съществува и втора хипотеза за възникването на културата Винча, в която миграцията от югоизточните Балкани изиграва значителна роля.[5]

Географски ареал и демография[редактиране | редактиране на кода]

Типична глинена фигурка на идол изработена в периода на Култура Винча, Британски музей, Лондон

Културата на Винча е обхващала регион от Югоизточна Европа (главно включващ Балканите), разпростиращ се на територията на съвременна Сърбия, но също така и на части от Румъния, България, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Гърция.[6]

Около 7000 г.пр.н.е. ледените маси в Европа започват да се топят, а иглолистният горски пояс отстъпва на север. Климатът се променя, става по-топъл и влажен. Това благоприятства развитието и появата на широколистните гори, чието разпространение на Балканския полуостров е значително след началото на този период. На Балканите от началото на Неолита до възникването на Винчанската култура изминава цяло хилядолетие.

Този регион вече е бил заселен от земеделски общества още при т.н. първи умерен неолит (FTN). По време на развитието на Старчевската култура хората започват да изграждат къщи и да изработват изключително качествена керамика с тънки стени, украсена с геометрични мотиви и статуетки с конични и цилиндрични глави, напомнящи фигурки на Културата Винча. През периода на процъфтяване на Културата Винча се наблюдава устойчив прираст, което довежда до безпрецедентна гъстота на населението и селищата. Селищата, принадлежащи към Културата Винча са значително по-големи от всяка друга европейска култура от това време, в някои случаи надминаващи дори тези от Егейското крайбрежие и Близкия Изток през ранната Бронзова епоха, които се явяват хилядолетие по-късно. Едно от най-големите селища е Винча-Бело Бърдо (предградие на днешния Белград, Сърбия), което е обхващало 29 хектара, а населението му е наброявало около 2500 души.[6][7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Харалд Харман, Загадките на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа, София: З. Стоянов, 2019, с.57
  2. ↑ Nikolova, Lolita; Merlini, Marco; Comsa, Alexandra Western-Pontic Culture Ambience and Pattern (In memory of Eugen Comsa), p. 55 – 56
  3. ↑ Тодорова Х.; Вайсов И. Тодорова Х. Каменно-медната епоха в България: пето хилядолетие преди новата ера, Наука и изкуство; София 1986
  4. ↑ Joni L. Manson: „Starčevo Pottery and Neolithic Development in the Central Balkans“. In William K. Barnett and John W. Hoopes (Editors) The Emergence Of Pottery: Technology and Innovation in Ancient Societies, 1995
  5. ↑ Праисторија југословенских земаља II, Сарајево 1979, стр. 79 – 212
  6. ↑ а б Chapman, John (2000). Fragmentation in Archaeology: People, Places, and Broken Objects. London: Routledge. ISBN 978-0-415-15803-9
  7. ↑ Chapman, John (2000). Fragmentation in Archaeology: People, Places, and Broken Objects. London: Routledge. p. 236. ISBN 978-0-415-15803-9
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Винчанска култура“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Праистория“         Портал „Праистория“          Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Косово“         Портал „Косово“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Култура_Винча&oldid=11900801“.