Винишка област – Уикипедия

Винишка област
Вінницька область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърВиница
Площ26 492 km²
Население1 602 511 души (2015)
60,5 души/km²
Райони27
ГубернаторВладислав Владимирович Скалски
Официален сайтwww.vin.gov.ua
Винишка област в Общомедия

Винишка област (на украински: Вінницька область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 492 km² (12-о място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ). Население на 1 февруари 2015 г. 1 602 511 души[1] (3,75% от нейното население). Административен център на град Виница. Разстояние от Киев до Виница 222 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първите градове на днешната територия на Винишка област са признати през 1795 г. – Виница (селището е основано през 14 век), Могильов-Подолски (основан в края на 16 век), Гайсин (основан 1600 г.) и Тулчин, а през 1903 г. за град е признато селището Жмеринка. По съветско време, от 1938 г. (град Бар) до 1986 г. (градовете Илинци и Шаргород) за градове са признати 12 селища, а най-нов град (от 2001 г.) е Липовец. Винишка област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите области на територията на бившата Украинска ССР.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Винишка област се намира в югозападната част на Украйна. На югозапад граничи с Молдова, на запад – с Чернивецка и Хмелницка област, на север – с Житомирска област, на изток – с Киевска, Черкаска и Кировоградска област и на юг – с Одеска област. В тези си граници заема площ от 26 492 km² (12-о място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ).[2]

По-голямата част от територията на областта е разположена в пределите на Подолското възвишение с височина до 362 m (48°56′05″ с. ш. 27°43′26″ и. д. / 48.934722° с. ш. 27.723889° и. д., южно от село Мартиновка, Барски район) на юг и Приднепровското възвишение с височина до 323 m на север. Като цяло релефът на областта представлява вълниста равнина, която на северозапад се повишава, а на юг и югоизток – понижава. Нейна югозападна част е особено силно разчленена от тесните долини на меридионалните леви притоци на река Днестър.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -5,7 °C (във Виница), средна юлска – 18,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 500 до 550 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.[2]

Територията на Винишка област попада във водосборните басейни на 3 реки. В централната част от северозапад на югоизток тече река Южен Буг с притоците си Снивода, Десна, Соб, Удич (леви); Згар, Ров, Селница, Дохна (десни). По югозападната граница на областта преминава участък от средното течение на река Днестър, а отляво в нея се вливат меридионалните реки Лядова, Немия, Мурафа и др. Крайните северни и североизточни райони принадлежат към водосборния басейн на река Днепър – реките Рос и Тетерев. По река Днестър се извършва регулярно корабоплаване за плиткогазещи съдове, а на по-малките реки са изградени малки ВЕЦ-ове.[2]

В североизточната част на областта са разпространени предимно черноземни, а в централните части – сиви и светлосиви почви. На югоизток и в принестровския регион се редуват мощни черноземи с оподзолени почви. Цялата област попада в лесостепната зона. Горите и храстите от дъб, габър, ясен, липа и клен заемат 12,6% от територията на областта, а обезлесените пространства представляват основно обработваеми земи. Животинският свят е представено от сърна, вълк, лисица, горска белка, заек, полски гризачи и др., а по бреговете на реките и водоемите обитават норка, видра, диви патки, гъски и др.[2]

На 1 февруари 2015 г. населението на Винишка област е наброявало 1 602 511 души (3,75% от населението на Украйна). Гъстота 60,49 души/km². Градско население 50,02%. Етнически състав се състои от 92 националности, в т.ч.: украинци 93,5%, руснаци 3,9%, евреи 1,4%, поляци 0,4%, беларуси 0,26%, молдовании 0,2% и др.[1]

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Винишка област се дели на 3 областни градски окръга, 27 административни района, 18 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Виница, Жмеринка, Казатин, Ладижин, Могильов-Подолски и Хмелник) и 12 града с районно подчинение, 28 селища от градски тип и 3 градски района (в град Виница).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Винишка област
Административно-териториално деление на Винишка област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Виница
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Виница 113 372 432 гр. Виница 372 432
2. Жмеринка 18 34 308 гр. Жмеринка 34 308 50
3. Могильов-Подолски 22 30 982 гр. Могильов-Подолски 30 982 154
Административен район
1. Барски 1100 51 772 гр. Бар 15 913 70 Копайгород
2. Бершадски 1286 58 939 гр. Бершад 12 681 160
3. Виницки 910 78 461 гр. Виница 372 432 - Вороновица, Десна, Стрижавка
4. Гайсински 1100 56 592 гр. Гайсин 25 735 94
5. Жмерински 1130 33 223 гр. Жмеринка 34 308 50 Браилив
6. Илинецки 910 37 127 гр. Илинци 11 270 74 Дашев
7. Казатински 1120 39 375 гр. Казатин 23 241 77 Бродецкое, Глуховци
8. Калиновски 1090 57 737 гр. Калиновка 18 906 25
9. Крижополски 880 33 251 сгт Крижопол 8878 131
10. Липовецки 970 37 599 гр. Липовец 8463 56 Турбов
11. Литински 960 35 228 сгт Литин 6658 33
12. Могильон-Подолски 930 32 845 гр. Могильов-Подолски 154 Вендичани
13. Мурованокуриловецки 890 25 201 сгт Мурование Куриловци 5859 202
14. Немировски 1290 48 793 гр. Немиров 11 662 45 Брацлав, Ситковци
15. Оратовски 870 21 103 сгт Оратов 2786 105
16. Песчански 600 20 831 сгт Песчанка 5311 158 Рудница
17. Погребищенски 1200 29 748 гр. Погребище 9620 70
18. Тепликски 810 28 055 сгт Теплик 6250 130
19. Тивровски 880 42 064 сгт Тивров 3953 43 гр. Гниван, Сутиски
20. Томашполски 780 33 140 сгт Томашпол 5463 123 Вапнярка
21. Тростянецки 860 35 432 сгт Тростянец 7584 120
22. Тулчински 1120 55 246 гр. Тулчин 15 011 82 Кирсановка, Шпиков
23. Хмелницки 1250 36 157 гр. Хмелник 27 941 67
24. Черневецки 590 21 226 сгт Черневци 2725 148
25. Чечелницки 760 21 134 сгт Чечелник 5002 161
26. Шаргородски 1140 56 896 гр. Шаргород 7029 125
27. Ямполски 790 39 795 гр. Ямпол 11 101 164