French
DeutschВилхелм Бургдорф – Уикипедия
| Вилхелм Бургдорф | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | Генерал от пехотата |
|---|---|
| Години на служба | 1914 – 1918; 1919 – 1945 г. |
| Служи на | .svg){kind=small} Германска империя .svg){kind=small} Ваймарска република .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Род войски | .svg){kind=small} Райхсхер (1918).svg){kind=small} Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
| Командвания | 529-и пехотен полк |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди | Рицарски кръст |
| Дата и място на раждане | 15 февруари 1895 г. |
| Дата и място на смърт | |
| Подпис |  |
| Вилхелм Бургдорф в Общомедия | |
Вилхелм Бургдорф (на немски: Wilhelm Burgdorf) (1895 – 1945) е немски офицер, генерал от пехотата от времето на Втората световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Бургдорф се присъединява към имперската армия след избухването на Първата световна война, в чин кадет от 12-и гренадирски полк.
Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]
След войната служи за Райхсвера, в чин хауптман. От 1927 г. е тактически инспектор, с ранг майор в Дрезденската военна академия. Като такъв е назначен по-късно за адютант на щаба на 4-ти корпус, а година след това издигнат и до ранг подполковник и командващ на 529-и пехотен полк.[1]
Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
От 1942 г. е заместник-началник на отдел „Персонал“, а към средата на 1944 г. и началник на отдела „Персонал“. Заема този пост до смъртта си през 1945 г.
Аферата покрай Ервин Ромел[редактиране | редактиране на кода]
От октомври 1944 г. Бургдорф служи като главен адютант на Адолф Хитлер.[2] Като част от тази функция, той изиграва ключова роля в смъртта на фелдмаршала Ервин Ромел (замесен като една периферна фигура в заговора от 20 юли), по-рано. Дни след него, фюрерът осъзнава, че да мъмри най-популярния генерал в Германия пред Народния съд (основан лично от него), би предизвикало голям скандал в цялата държава, затова изисква незабавното налагане на маневри по спасяването на имиджа.[3] С маневри той имал предвид смърт.
Вследствие, на 14 октомври Бургдорф заедно с Ернст Майсел са изпратени в седалището на Ромел във Франция. Инструктирани от фелдмаршал Кайтел, те трябва да предложат на Пустината лисица шанса да избира между съд с последствия за семейството му или самоубийство.[4] В отговор, Ромел без да се замисли гони Бургдорф и Майсел, а 10 минути по-късно семейството му получава телефонно известие, което гласи, че той е починал.
Берлин и Фюрербюнкера (последни дни)[редактиране | редактиране на кода]
На 28 април година след това става ясно, и че Хайнрих Химлер се опитва да преговаря за прибързана капитулация със съюзниците чрез граф Фолк Бернадот. Това, разбира се, кара Бургдорф да се присъедини към основания от Хитлер Военен трибунал, а фюрерът, вбесен от предателството на предания си райхсфюрер, да нареди на подчинените си да изправят пред Военния трибунал адютанта на Химлер – Херман Фегелайн. За председател на гореспоменатия трибунал, в който освен Бургдорф членуват генерал Йохан Ратенхубер и Ханс Кребс, е назначен Вилхелм Монке.
Ден след това Бургдорф, Кребс, Гьобелс и Борман свидетелстват и подписват политическото завещание на Хитлер.
Между 1 и 2 май, след самоубийството на фюрера и Гьобелс, Бургдорф и колегата му, началник на генералния-щаб Кребс, също се самоубиват.
Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]
- Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (24 януари 1915) и I степен (14 август 1916)
- Хамбургски орден „Ханзейски кръст“ (18 октомври 1918)
- Германски орден „Кръст на честта“ (20 декември 1934)
- Германски орден Железен кръст (1939, повторно) – II (15 юни 1940) и I степен (17 юни 1940)
- Германски медал „За зимна кампания на изтока 1941/42 г.“
- Рицарски кръст
- Носител на Рицарски кръст (29 септември 1941)
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Lehrer, Steven. The Reich Chancellery and Führerbunker Complex: An Illustrated History of the Seat of the Nazi Regime. McFarland, 2006. ISBN 0786423935. с. 214.
- ((de)) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Anton Joachimstaler. The last days of Hitler: the legends, the evidence, the truth. Arms & Armour Press, 1999. ISBN 1-86019-902-X.
- ↑ Lehrer, Steven. The Reich Chancellery and Führerbunker Complex. An Illustrated History of the Seat of the Nazi Regime. McFarland. Jefferson. NC. 2006. p. 96.
- ↑ Вилхелм Кайтел, свидетел в Нюрнбергските процеси
- ↑ Манфред Ромел, свидетел в Нюрнбергските процеси
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Ген. В. Бургдорф в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht
|
