Ветеринарна медицина – Уикипедия

Ветеринарната медицина е наука за произхода, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при животните.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход на наименованието[редактиране | редактиране на кода]

В древния Рим понятието „veterinus“ означавало „товарен добитък“ и там за пръв път лечителите на животни са наречени „medicus veterinarius“ – ветеринарни лекари.

В България[редактиране | редактиране на кода]

До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекар и от руската армия след Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че „на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните“. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.

През 1881 доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва „Законопроект за положението на ветеринарната част у войската“, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 г. В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите. В началото на 1886 година на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ№545 от 18 октомври 1888 г. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.

Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България „музей по история на ветеринарната медицина“ (в Аксаково) е д-р Тодор Савов Стаматаов от град Варна.

Ръководители на Ветеринарната служба в България

Ветеринарномедицински науки[редактиране | редактиране на кода]

Фундаментални[редактиране | редактиране на кода]

За да може ефективно да контролира жизнените процеси при болните животни, ветеринарният лекар трябва много задълбочено и всестранно да познава естествения ход на биологичните процеси в здравия организъм. Фундаменталните ветеринарномедицински науки са общобиологични науки. Те описват нормалния ход на жизнените процеси при здравите животни, както и техните изисквания към условията на заобикалящата ги жива и нежива природа. Към фундаменталните ветеринарномедицински науки спадат:

Анатомия, цитология, хистология и ембриология на животните
Физиология, биохимия и биофизика на животните
Генетика и развъждане на животните
Хигиена на животните
Хранене на животните

Специални[редактиране | редактиране на кода]

Изучават причините и условията за възникване на болести при животните, пътищата за развитие на болестния процес и начините за неговото лечение, и предотвратяване. Към специалните ветеринарномедицински науки се отнасят:

Патологична анатомия, цитология и хистология;
Патологична физиология;
Микробиология;
Вирусология;
Паразитология;
Хирургия;
Вътрешни болести;
Акушерство и гинекология – наука за правилната помощ при раждането на животните и лечението им в следродилния период;
Ветеринарно-санитарна експертиза на храни и продукти от животински произход;
Съдебна ветеринарномедицинска експертиза, ветеринарномедицински мениджмънт и ветеринарна деонтология.

Ветеринарномедицински дейности[редактиране | редактиране на кода]

Клинична[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща всички мероприятия, свързани с грижите за болните животни и тяхното лечение. Осъществява се в специализирани ветеринарни клиники и амбулатории или по местоживеене на пациента.

Профилактична[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща всички мероприятия за предотвратяване на заболяванията при животните. Най-често упражняваните видове профилактична ветеринарномедицинска дейност са:

Лабораторно-диагностична[редактиране | редактиране на кода]

Състои се в задълбочени, специализирани изследвания на здрави, болни или умрели животни, проби от тях или от добитите от тях продукти. Извършва се в специализирани ветеринарномедицински лаборатории от висококвалифицирани ветеринарни лекари.

Стопанска[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от ветеринарномедицински мероприятия, които не са необходими от здравна гледна точка, но съществено повишават количеството и качеството на животинската продукция. Най-често упражняваният вид стопанска ветеринарномедицинска дейност е кастрацията.

Контролна[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от ветеринарномедицински мероприятия, които целят предпазване на хората от болести, намаляване на заболеваемостта при животните, повишаване на количеството и качеството на животинската продукция. Контролната ветеринарно-медицинска дейност има три основни направления:

Епидемиологичен контрол – контролира разпространението на заразни и паразитни болести по животните и от тях към човека. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от БАБХ.
Ветеринарно-санитарен контрол – контролира качеството и безопасността на всички храни и продукти от животински произход. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от БАБХ.
Контрол върху благосъстоянието на животните и хуманното отношение към тях (Animal Wellfare) – модерна европейска практика, която навлезе в България през 90^-те години на миналия век. Следи условията, при които се отглеждат животните и отношението на хората към тях. От хуманно отглежданите, „щастливи“ животни действително се получава по-качествена продукция. Но основният акцент при регламентирането и осъществяването на този вид дейност си остава състраданието и съчувствието към животните. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от БАБХ.

Здравеопазване за животни[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че под здравеопазване обикновено разбираме здравеопазване за човека, но под това понятие се разбира и здравеопазване за животни. За него се грижат личните стопани, зоологическите градини, резервати по-специално ветеринарите във ветеринарните клиники. В някои страни има спешна медицинска помощ специално за животни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Томов Тр., Седлоев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., „Ветеринарномедицинска физиология“, Издателство Тракийски университет, Стара Загора 1998 г.
Иванов В., „Патологична физиология на домашните животни“, Земиздат, София 1995 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Ветеринарна медицина