Веселин Калановски – Уикипедия

Веселин Калановски
Калановски, 2022 г.
Роден	14 януари 1957 г. (67 г.) София, България
Активност	1984 –
Деца	4
Уебсайт	Страница в IMDb
Веселин Калановски в Общомедия

Веселин Йорданов Калановски е български актьор и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Веселин Калановски е роден на 14 януари 1957 година в София. Завършва основно образование в 129 у-ще – София. Средно образование – Техникум по енергетика.^[1]

Редовна военна служба в гр. Сливен (1976 – 78 г.). Работи по разпределение в ТЕЦ София Изток (1978 – 79 г.) и във ВАТ при Министерство на съобщенията (1979 – 80 г.). През 1980 – 81 г. е стажант-актьор в Д.Т. „Антон Страшимиров“ – Разград. От 1981 до 1985 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Енчо Халачев, с асистенти проф. Снежина Танковска и Илия Добрев.

Работи като актьор на щат в Благоевград (1985 – 88), Шумен (1988), СЛТ „Възраждане“ – гр. София (1988 – 1991), Държавен пътуващ театър (1994). От 1991 г. е актьор на свободна практика и член на трупата на частния Свободен театър.

Съосновател и Председател на УС на „Свободен театър“ (1991 – 2001 г.). Член на Комисията за субсидии за театрални проекти към МК през 1996 – 1998 г. Заместник-председател и член на Управителния съвет на сдружение „АртистАутор“ от 2011 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

В театъра[редактиране | редактиране на кода]

Част от заглавията с неговото участие са: Левски в „Тайната вечеря на Дякона Левски“, реж. Асен Шопов – Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград и Театър „Българска армия“; Креон в „Едип цар“ и „Антигона“, реж. Ставри Карамфилов – Благоевградски театър; Маяковски в „Барабан за екзекуция“, реж Ан. Калудов – Студиен литературен театър „Възраждане“; Амнон в „Йонадав“, реж. Бойко Богданов – СЛТ „Възраждане“; Епископ Методий във „Вавилонската кула“, реж. Елена Цикова – Театър „Сълза и смях“; Севастократор Калоян в "Очите, лятна утрин", реж. Ан. Калудов - СЛТ „Възраждане“; Хъмбарт Хъмбарт в „Лолита“, реж. проф. Енчо Халачев – Благоевградски театър и Свободен театър; "Куклен дом" по Ибсен, реж. Маргарит Минков - Свободен театър; Василий в „Процесът против богомилите“, реж. Асен Шопов – театър София; Христофоров във „В полите на Витоша“, реж. Петър Будевски – Свободен театър; "Хенрих IV" (Пирандело), реж. проф. Гриша Островски - Свободен театър; Сър Тоби в „Дванадесета нощ“, реж. Петър Будевски – Свободен театър; Матиас в „Моята скъпа лейди“, реж. Снежина Танковска – „Сатиричен театър“ и театър „Галерия“; търговец и клоун в "Безпаричие" (Тургенев), реж. Петър Будевски - Свободен театър; Професорът в "Олеана", реж. Петър Будевски - Свободен театър; „Амадеус“ и „Антихрист“ в Нов Театър НДК, реж. Бойко Илиев; Патрик в „Иначе казано“, реж. Владо Петков – Младежки театър; Браян в „1984“ по Оруел, реж. Бойко Илиев - ДТ Разград и Нов театър НДК; „Николай Бинев“; Данко Хаирсъзина в "Bai Ganio", реж. Петър Кауков – Младежки театър „Николай Бинев“; Шабелски в "Иванов", реж. Стефан Мавродиев - Младежки театър „Николай Бинев“; Тасо в "Язовецът", реж. Бойко Илиев - Нов театър НДК и др.

В киното и телевизията[редактиране | редактиране на кода]

• Водещ на предаванията „На този ден“ (2002 – 2003), „Щастливата шестица“ (2005), „Това е цената“ (2014 – 2015)
• Телевизионни сериали: Джими в „Хотел България“ – Нова телевизия (2004), Боян в „Людмил и Руслана“ – БНТ (2008), Капитана в „Домашен арест“ – bTV (2012 – 2013),Нотариус в Столичани в повече (2017) Цветан Конов в „Скъпи наследници“ – bTV (2018), ген. Давидов в "Братя" (4 и 5 сезон) - Нова Телевизия (2022 г.), Харизанов във "Вина" - БНТ (2022 г.), Бочев в "Клетката" (1 и 2 сезон) - Нова телевизия (2023 - 24 г.), Харизанов във "Вина - 2" - БНТ (2024 г.).
• Филми: „Убийства“ (1987), „Пролетна песен“ (1988), „Ад“ (2001), „Грешници“ (2012) Бензин (2017) и др.

В дублажа[редактиране | редактиране на кода]

Калановски се занимава с озвучаване от 1984 г. Участва във войсоувър и нахсинхронните дублажи на БНТ, bTV, Нова телевизия, Александра Аудио, Арс Диджитал Студио и Доли Медия Студио.

Анимационни сериали (войсоувър дублаж)[редактиране | редактиране на кода]

• „Батман: Анимационният сериал“

Анимационни сериали (нахсинхронен дублаж)[редактиране | редактиране на кода]

• „Батман: Смели и дръзки“ (във втори сезон), 2011
• „Бен 10“ (дублаж на Александра Аудио), 2009
• „Бен 10: Извънземна сила“, 2009 – 2010
• „Бен 10: Ултра-извънземен“, 2011
• „Бен 10: Омнивърс“, 2012
• „Планетянчетата“, 2005
• „Самурай Джак“ (дублаж на студио 1+1), 2009
• „Тайните на Гравити Фолс“ – Чичо Стан

Игрални сериали[редактиране | редактиране на кода]

• „Безследно изчезнали“ (дублаж на Арс Диджитал Студио)
• „Бъфи, убийцата на вампири“ (от първи до шести сезон)
• „Наричана още“ (в пети сезон)
• „Старгейт“ (дублаж на Нова телевизия)
• „Терминатор: Хрониките на Сара Конър“

Анимационни филми[редактиране | редактиране на кода]

• „Астерикс: Тайната на вълшебната отвара“, 2018
• „Барби ученичка в академия за принцеси“, 2011
• „Великото пътешествие“
• „Колите 3“ – Стърлинг, 2017
• „Кунг-фу панда 2“ (дублаж на Александра Аудио) – Учителят Носорог, 2011
• „Ледена епоха“ – Сото, 2003
• „Приключението на мумиите“ – Фараона, 2023
• „Рапунцел и разбойникът“ – Пиян разбойник, 2010
• „Роботи“ – Мадам Гаскет, 2005
• „Синбад: Легендата за седемте морета“ (дублаж на Александра Аудио) – Кейл, 2003
• „Спирит“ – Мърфи/Други гласове, 2003
• „Шрек“ (дублаж на Александра Аудио) – Лорд Фаркуод, 2002
• „Университет за таласъми“ – Професор Найт, 2013

Игрални филми (войсоувър дублаж)[редактиране | редактиране на кода]

• „Кралят на скорпионите“ (дублаж на Арс Диджитал Студио), 2009
• „Дежа вю“ (дублаж на Арс Диджитал Студио), 2009
• „Мисис Даутфайър“ (дублаж на bTV), 2011
• „Планетата на маймуните“, 2013
• „Смъртоносно оръжие 3“ (първи дублаж на БНТ), 2000
• „Топ Гън“ (дублаж на Арс Диджитал Студио), 2010
• „Хрониките на Спайдъруик“, 2010

Игрални филми (нахсинхронен дублаж)[редактиране | редактиране на кода]

• „Rogue One: История от Междузвездни войни“, 2018
• „Гарфилд 2“ – Лорд Дарджис, 2006
• „Добрият великан“
• „Книга за джунглата“ – Багира, 2016
• „Мулан“ – Императорът, 2020
• „Соло: История от Междузвездни войни“, 2018

Политика[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. Калановски е сред учредителите на ПД „Да, България“ и е водач на кандидат-депутатските листи в Благоевград и Враца.^[2] Член е на Изпълнителния съвет и на Националния съвет на „Да, България“ от 2017 г. до 2022 г.. Избран е за общински съветник в Столичния общински съвет от групата на "Демократична България" през 2019 и 2023 година. На парламентарните избори през април, юли, ноември 2021 г. и ноември 2022 г. е водач на листата на "Демократична България" в 31 МИР – Ямбол. От 2022 г. е член на Националния съвет на ПД „Да, България“.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

По бащина линия родът му произхожда от село Косинец, Костурско (днес в Гърция).^[3] Дядо му Трендафил Калановски, се преселва в София след Междусъюзническата война през 1913 година и развива успешна търговска дейност. Сключва брак с Ристена (Христина) Димова от София, с която имат две деца (Милка и Йордан). Умира през 1963 година в София. По майчина линия е от род на тракийски преселници. Дядо му Иван Кълбов, родом от село Дерекьой, Лозенградско (днес в Турция), взема дейно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско и влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Иван Варналиев в Одринско и като подвойвода в четата на войводата Стоян Камилски. По време на въстанието е член на Главното ръководно боево тяло. След разгрома на въстанието се преселва в София. С жена му Мария имат един син (починал след раждането) и четири дъщери - Анна, Надежда, Станка и Владимира. Умира през 1947 година в София.

Баща му, Йордан Трендафилов Николов – Калановски (1929 – 1985) е инженер-химик и фармацевт, носител на Държавна награда по химия, автор и участник в десетки лекарствени патента. Майка му Владимира Иванова Кълбова (1930 – 1976) е икономистка.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женил се е два пъти и има четири деца – три дъщери (Владимира, Анна и София) и един син (Йордан).^[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „България“          Портал „Македония“