Вернер Бергенгрюн – Уикипедия

Вернер Бергенгрюн
Werner Bergengruen
	Вернер Бергенгрюн Werner Bergengruen
	Портрет на Вернер Бергенгрюн (1929)
Роден	16 септември 1892 г. Рига, Ливония
Починал	4 септември 1964 г. (71 г.) Баден-Баден, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, есе, стихотворение, пътепис
Награди	„Награда Вилхелм Раабе“ (1951); „Възпоменателна награда Шилер“ (1962)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Вернер Бергенгрюн в Общомедия

Вернер Бергенгрюн (на немски: Werner Bergengruen) (с цяло име Werner Max Oskar Paul Bergengruen) е немско-балтийски писател, автор на романи, разкази, есета, стихотворения и пътеписи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вернер Бергенгрюн е роден през 1892 г. в град Рига, който по това време принадлежи на Руската империя, губерния Ливония. Израства в Любек, където учи в гимназия. През 1911 г. следва теология в Марбург. По-късно преминава към германистика и история на изкуството, но не успява да завърши.

Премества се в Мюнхен. По време на Първата световна война служи като лейтенант и през 1919 г. се присъединява към „балтийското опълчение“ за борба с болшевиките.

През 1923 г. Бергенгрюн започва да пише романи и разкази и през 1927 г. решава да стане писател на свободна практика. Докато по-ранните му творби са със съзерцателен характер и размишляват върху метафизични и религиозни проблеми, нашествоето на нацизма го подтиква да създава политически произведения.

Най-успешният му роман „Великият тиранин и съдът“ („Der Großtyrann und das Gericht“), публикуван през 1935 г., изобразява епохата на Ренесанса, но често се разглежда като ясна алегория за политическата ситуация в Германия.

През 1936 г. Бергенгрюн преминава към Католическата църква. През 1937 г. е изключен от гьобелсовата имперска книжовна камара като негоден да допринася за немската култура

През 1942 г. къщата му в Мюнхен е унищожена от бомбардировките и Бергенгрюн се премества в курорта Ахенкирх в Тирол.

След Втората световна война живее в Швейцария, Рим и накрая в Баден-Баден, където умира през 1964 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Das Gesetz des Atum, Roman, 1923
Rosen am Galgenholz, Erzählungen, 1923
Schimmelreuter hat mich gossen, Erzählungen
Das Brauthemd, Erzählungen, 1925
Das große Alkahest, Roman, 1926, 1938
Das Buch Rodenstein, Novellenzyklus, 1927, 1951
Das Kaiserreich in Trümmern, historischer Roman, 1927
Der tolle Mönch, Erzählungen, 1930
Herzog Karl der Kühne oder Gemüt und Schicksal, historischer Roman, 1930, 1943
Die Woche im Labyrinth, Roman, 1930
Capri, Gedichte, 1930
Der goldene Griffel, Roman, 1931
Zwieselchen, Kinderbuch, 1931 ff.
Der Wanderbaum, Gedichte, 1932
Kaschubisches Weihnachtslied, Gedichte
Die Feuerprobe, Novelle, 1933
Die Ostergnade, Erzählung, 1933
Deutsche Reise. Ein Erinnerungsbuch, 1934
Die Schnur um den Hals, 1935
Der Großtyrann und das Gericht, Renaissance-Roman, 1935
- Dramatisierung: Günther Fleckenstein, 1962
- Verfilmung: Günther Fleckenstein, 1966^[1]
Die Rose von Jericho, Gedichte, 1936
Die drei Falken, Erzählung, 1937
Der ewige Kaiser, Gedichte, 1937
Die verborgene Frucht, Gedichte, 1938
E. T. A. Hoffmann, Biographie, 1939
Die Leidenschaftlichen, Erzählung 1939
Der Tod von Reval, Erzählungen, 1939
Am Himmel wie auf Erden, historischer, Roman 1940
Der spanische Rosenstock, Erzählung, 1940
Das Hornunger Heimweh, Erzählung, 1942
Schatzgräbergeschichte, 1942
Dies irae, Gedichte, 1945
Zauber- und Segenssprüche, 1946
Die Sultansrose, Erzählungen, 1946
Das Beichtsiegel, Erzählung, 1946
Jungfräulichkeit, Novelle, 1947
Pelageja, Roman, 1947
Sternenstand, Erzählung, 1947
Die Hände am Mast, Erzählung, 1948
Römisches Erinnerungsbuch, 1949
Das Feuerzeichen, Roman, 1949
Der Teufel im Winterpalais, Erzählung, 1949
Das Tempelchen, Erzählung, 1950
Die heile Welt, Gedichte, 1950
Die letzte Reise, Erzählung, 1950
Zwieselchen, Kinderbuch, 1951
Lombardische Elegie, Lyrik, 1952
Der letzte Rittmeister, Erzählband, 1952
Der Pfauenstrauch, Erzählung, 1952
Nachricht vom Vogel Phönix, Erzählung, 1952
Die Flamme im Säulenholz, Erzählungen, 1952
Das Geheimnis verbleibt, Aufzeichnungen und Bekenntnisse, 1952
Die Sterntaler, Erzählung, 1953
Die Rittmeisterin, Roman, 1954
Die Fahrt des Herrn von Ringen, Erzählungen, 1955
Die Zwillinge aus Frankreich, Erzählungen, 1955
Mit tausend Ranken, Gedichte, 1956
Das Netz, Novelle, 1956
Hubertusnacht, Erzählung, 1957
Bärengeschichten, Erzählung, 1959
Zorn, Zeit und Ewigkeit, Erzählungen, 1959
Der dritte Kranz, Roman, 1962
Die Schwestern aus dem Mohrenland, Erzählung, 1963
Räuberwunder, Erzählung, 1964
Die schönsten Novellen, 1965
Dichtergehäuse, Autobiographie, 1966
Und dein Name ausgelöscht, Erzählungen, 1971
Schnaps mit Sakuska, Baltisches Lesebuch, 1986
Compendium Bergengruenianum, Aufzeichnungen 1940–45, 1992
Von Riga nach anderswo oder Stationen eines Lebens, Bücher, Reisen, Begegnungen, 1992

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1951: „Награда Вилхелм Раабе“
1957: „Голям Федерален орден за заслуги“
1958: Почетен доктор на Мюнхенския университет
1958: Кавалер на ордена Pour le Mérite
1962: „Възпоменателна награда Шилер“
1972: Benennung der Bergengruenstraße in Berlin-Zehlendorf aus Anlass des 80. Geburtstags
2002: Ehrentafel in der Sandstraße (Smilšu iela) in Riga, angebracht durch Domus Rigensis
2009: Stiftung des Werner-Bergengruen-Preises durch die Uelzener Werner-Bergengruen-Gesellschaft

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Der Großtyrann und das Gericht als Film

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Der Großtyrann und das Gericht als Film

[1]

Вернер Бергенгрюн Werner Bergengruen
Портрет на Вернер Бергенгрюн (1929)
Роден	16 септември 1892 г. Рига, Ливония
Починал	4 септември 1964 г. (71 г.) Баден-Баден, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, есе, стихотворение, пътепис
Награди	„Награда Вилхелм Раабе“ (1951) „Възпоменателна награда Шилер“ (1962)
Уебсайт	Страница в IMDb
Вернер Бергенгрюн в Общомедия