Вежди Рашидов – Уикипедия

Вежди Рашидов
Министър на културата
Мандат	27 юли 2009 – 13 март 2013
Назначен от	XLI народно събрание
Заместник-министър
2009 – 2013	Георги Стоев
2009 – 2013	Митко Тодоров
Министър-председател
2009 – 2013	Бойко Борисов
Предшественик	Стефан Данаилов
Наследник	Владимир Пенев
Втори мандат	7 ноември 2014 – 27 януари 2017
Назначен от	XLIII народно събрание
Заместник-министър
2014 – 2017	Бони Петрунова
2014 – 2017	Боил Банов
Министър-председател
2014 – 2017	Бойко Борисов
Предшественик	Мартин Иванов
Наследник	Рашко Младенов
64-и председател на Народното събрание
Мандат	21 октомври 2022 – 3 февруари 2023
Избран от	XLVIII народно събрание
Предшественик	Мирослав Иванов
Наследник	Росен Желязков
Лична информация
Роден	14 декември 1951 г. (72 г.) Димитровград, Народна република България
Националност	България
Съпруга	д-р Снежана Бахарова
Полит. партия	ПП ГЕРБ (2009 – 2023)
Професия	скулптор • политик
Уебсайт	https://vejdi.com
Народен представител в: XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVIII НС   XLIX НС
Портал  Политика
Вежди Рашидов в Общомедия

Веждѝ Летиф Рашѝдов е български скулптор и министър на културата в първото (2009 – 2013 г.) и второто (2014 – 2017 г.) правителство на Бойко Борисов. Народен представител в XLI,^[1] XLII,^[2] XLIII,^[3] XLIV,^[4] XLV^[5] и XLVIII народно събрание, което открива като най-възрастен сред избраните депутати.^[6][7] След като на 19 и 20 октомври 2022 г. Народното събрание не избира председател^[8], на 21 октомври е избран за председател на Народното събрание.^[9] Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград, България. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През последните повече от десет години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи (ДПС).

На банкет за 45-ия му рожден ден на 14 декември 1996 г. в столичен ресторант, по време на „Виденовата зима“ и разгара на хиперинфлацията, е награден от собственика на Мултигруп Илия Павлов с титлата „главен мултак на Република България“ за „особени заслуги“ към корпорация „Мултигруп“. Записът е излъчен по БНТ.^[10]

На 29 ноември 2001 г. Вежди Рашидов, заедно с общинския съветник от СДС Емил Додов се сбиват с полицай, след като колата на Рашидов е паркирана неправилно пред Столичната община. Полицаят е със счупен нос, а инцидентът е заснет от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителната камера на общината, има и свидетели.^[11][10] На следващия ден те са арестувани и прокуратурата завежда дело за лека телесна повреда на полицай и хулиганство.^[11] На 5 април 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Вежди Рашидов с мотива, че престъпленията не са извършени.

По случай 50-ата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов.^[12]

През 2006 г. чества 30 години на професионалното си поприще. За това време е направил над 40 изложби в България и чужбина.

В Кърджали води листа и е мажоритарен кандидат на ПП ГЕРБ на изборите за Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г.^[13] Избран е за депутат в XLI народно събрание.

От 27 юли 2009 г. е министър на културата.

През 2015 г. организира изложба на български тракийски съкровища в Лувъра. За разлика от всички техни гостувания по света и от обичайната международна практика, този път изложбата е платена от България, като в страната е проведена и кампания за набиране на средства за фондация „Приятели на Лувъра“.^[14][15] Мероприятието поражда скандал в София и заради въпроси като командировъчни на журналисти и хонорар на хорист.^[16]

През 2016 г. министър Рашидов награждава Димитър Иванов – последния началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, известен още под прякора „Митю Гестапото“, с почетен знак „Златен век“, категория звезда. Преди това фондацията на Димитър Иванов „Арете-Фол“ е удостоила Рашидов с почетен знак.^[17]

През 2016 г. възниква силно обществено недоволство след открито писмо на Рашидов, в което той се изказва за журналиста Георги Ангелов, че „също е на държавна ясла“. Следват искания за оставка и отказ тя да бъде подадена.^[18]

Вежди Рашидов е председател на Комисията по култура в XLIV народно събрание.

През 2021 г. открива едноименна галерия.^[19]

Вежди Рашидов е председател на XLVIII народно събрание. Избран е с 139 гласа за (ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и БВ) срещу 73 гласа против (ПП и ДБ) и 27 гласа въздържали се („Възраждане“).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Негова изработка са статуетките за следните награди:

• Награда „Сирак Скитник“ на Българското национално радио^[20][21]
• Награда „Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна^[22]
• Приз „Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи^[23]
• Награди за наука „Питагор“ на Министерството на образованието и науката^[24]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вежди Рашидов е женен за д-р Снежана Бахарова.

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. полицай се опитва да направи забележка, на Рашидов, че е спрял неправилно и че мястото се пази за перуанския посланик, който ще пристига в общината. Рашидов отбелязва, че е общински съветник и има право да паркира там. При настъпилата свада Рашидов удря полицая в лицето. Рашидов отрича и твърди, че полицаят го провокирал.^[25] Нещо повече, според него полицаят тръгнал да го напада: „Полицаят ми посегна и ме удари, мен по лицето. Добре, че аз не го ударих, защото щеше да е по-лошо“. Очевидци обаче твърдят, че друг общински съветник – Емил Додов – се намесил на страната на Вежди, ударил с глава полицая и му строшил носа. Сержант Венцеслав Павлов отрича да е удрял Рашидов. „Не съм посягал на Вежди Рашидов. (...) Той не ми обърна никакво внимание и се мотаеше вътре. После аз му казах, че при това положение ще се наложи да му се вдигне колата с паяк. Той ми каза да му се махна от колата, защото ще ме пребие, (...) Аз отидох при него, а той ме блъсна“.^[26]

През 2013 г. е хванат да пуши пури на закрито, в сградата на Народното събрание, в нарушение на закона.^[27]

През годините Рашидов често се забърква в скандали, нерядко прави противоречиви и цинични изказвания. На 8 август 2023 година, скоро след протестите по повод домашното насилие, той е чут да казва на висок глас в Парламента „всички курви се сетиха да протестират след петнадесет години“.^[28] Обществеността и медиите реагират веднага на това скандално изказване. За тази си реплика той подава оставка като председател на Комисията по култура и като член на ГЕРБ още същия ден, а през следващото денонощие – и като депутат.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• „Изкуство и власт“. Пловдив: Жанет 45, 2002 ISBN 954-491-11-38^[29]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Награда за скулптура на Международния симпозиум в Бургас ’78 г.^[30]
• Награда от Националната художествена изложба в Плевен ’78 г.^[30]
• Златен медал на Ватикана на името на Данте Алигиери ’81 г.^[30]
• Първа награда от Международно биенале на хумора и сатирата в Габрово ’83 г.^[30]
• Почетен златен медал на Европейската академия за изкуства - Париж „За изключителни заслуги към човешката общност“ ’85 г.^[30]
• Сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в гр. Гданск, Полша, през 1987 г.^[30]
• Награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, 1987 г.^[30]
• Голямата годишна награда на СБХ за скулптура на името на Марко Марков през 1989 г.^[30]
• Наградата на веригата „Юнекура“ – Япония през 1996 г.^[30]
• Наградата на асоциация „Арт диалог“ за най-добър чужд автор за периода 1989-1996 г.^[30]
• През 1996 г. е обявен за почетен гражданин на Кърджали.^[31]
• С решение №356/11.08.2003 г. на Общински съвет – Мадан през 2003 г. е обявен за почетен гражданин на Мадан.^[32]
• Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2006).^[33][34]
• На 24 юни 2009 г. в Москва в театъра „Етсетера“ получава Голямата награда в областта на скулптурата „ВЕРА“ на Третия московски международен фестивал на изкуствата „Традиции и съвременност“.^[30]
• За цялостното си творчество през 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство.^[35][36] в Москва, Русия.
• С решение №1120/26 август 2010 на Общински съвет – Димитровград през 2010 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.^[37]
• Австрийски орден – „Златен кръст на Свети Леополд“ (2016 г.)^[38]
• Почетен професор на УниБИТ (2018).^[39]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Парламентарен контрол, свързан с Рашидов и инцидента с полицая Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
• Илия Вълков, „Вежди Рашидов – портрет в сепия“ Архив на оригинала от 2020-07-07 в Wayback Machine., в-к „Сега“, бр. 5263 (89), 22 април 2015
• „БНТ Представя“: Вежди Рашидов на 70 години“, БНТ, 27 ноември 2021
• Юрий Проданов, „Един рашид в носа на културата и медиите“, „Редута“, 1 юли 2020

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вежди Рашидов.

• „Още си играем на врагове, а не на държава“^{[неработеща препратка]}, интервю на Виолета Цветкова, в „Новинар“, 6 август 2005
• „НДСВ и БСП могат сами да направят правителство, ДПС не им трябва“^{[неработеща препратка]}, интервю на Николай Бареков, bTV, препечатано във „Всеки ден“, 1 август 2005
• „След социализма сега ми се налага да живея в болшевизма“ Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine., интервю на Кристина Патрашкова, в „Сега“, 5 февруари 1998

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI LCCN Народно събрание Стража VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Култура“          Портал „Изкуство“          Портал „Политика“          Портал „България“