Васил Петлешков – Уикипедия

Васил Петлешков
български революционер

Роден
Васил Найденов Велчев
Починал
8 май 1876 г. (31 г.)
Васил Петлешков в Общомедия
Паметник на Петлешков в Градската градина в Пловдив

Васил Ангелов Петлешков е български революционер, водач на Априлското въстание в Брацигово.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Петлешков

Петлешков е роден на 1 януари 1845 година в Брацигово, тогава в Османската империя. Родът му е от Костурско,[1] като баща му Найден Велчев е от село Орешец. Баща му умира, когато Васил е на 4 – 5 години и майка му Екатерина се омъжва повторно за Ангел Петлешков (около 1810 – 1882), дългогодишен кмет на Брацигово, по произход от костурското село Слимница.[2] Васил се жени за Елена Боянина, дъщеря на видния майстор строител Иван Боянин, също наследник на костурски българи.[3]

Израства в Брацигово, работи като аптекар, занимава се с търговия и същевременно е активен участник в обществения живот на града. През 1873 година Петлешков завършва в Цариград „стодневни“ курсове за аптекар. Под негово ръководство през 1874 година е създадено читалище „Тръндафил“, на което той е председател.[4]

В началото на 1876 година е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села. Местни чорбаджии предават Петлешков на турците след разгрома на въстанието. Жестоко е измъчван, като е разпитван и горен между три огъня, издъхнал в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив. Негови са думите „Сам съм, други няма!“.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В негова чест, в градовете Пловдив и Брацигово са именувани съответно основно и начално училище.

Петлешков хълм в Антарктика е наименуван на Васил Петлешков.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Т., Л. Освещаване на паметника на В. Петлешковъ // Илюстрация Илиндень XII (9 (119). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1940. с. 14.
  2. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  3. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27.
  4. Забележителности » Петлешкова къща, Община Брацигово – Официален сайт.
  5. Petleshkov Hill. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR): Composite Gazetteer of Antarctica