Васил Мръчков – Уикипедия

Васил Желязков Мръчков е български юрист и политик, главен прокурор в периода 1987 – 1989 г. Васил Мръчков е преподавател по трудово право в Пловдивския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Мръчков е роден на 24 юни 1934 г. в село Бръшлян.

През 1957 завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“, през 1963 защитава кандидатска дисертация на тема „Уволнение по безвиновни основания“. През следващите години работи в Института за правни науки на Българската академия на науките, през 1973 – 1979 е на работа в Международното бюро на труда в Женева.

След завръщането си в България преподава трудово право в Софийския университет, известно време е директор на Института за правни науки. През 1985 защитава докторска дисертация на тема „Контрол за спазване на трудовото законодателство и отговорност за неговото нарушаване“.

От 18 август 1987 до 14 декември 1989 е главен прокурор по време на възродителния процес.

През 1988 става член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Той е и заместник-председател на Държавния съвет от 18 декември 1989 до разпускането му на 10 април 1990. Автор е на мащабни публикации в областта на международното и вътрешното трудово право, осигурителното право. Води лекции по Трудово, Международно трудово и Осигурително право в Пловдивския университет (вж. Юридически факултет (Пловдивски университет))

С решения № 65/27 май 2009 и № 2 – 337/9 април 2014 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 29 април 1973 г. Мръчков е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството на секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним „Юриста“ и е снет от действащия оперативен отчет през 1980 г.^[1][2]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Скандал с награждаването с орден Стара планина[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Васил Мръчков е предложен от председателя на Народното събрание Огнян Герджиков за награждаване с орден Стара планина и е награден от президента Георги Първанов. Това предизвиква недоволството на опозиционните партии и Движението за права и свободи (ДПС), които смятат Мръчков за отговорен за възродителен процес. Лидерът на ДПС Ахмед Доган дори обявява, че ще върне своя орден Стара планина в знак на протест. Депутати от партията Демократи за силна България искат оставката на Огнян Герджиков.

В резултат на обществения скандал, Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Васил Мръчков с орден Кирил и Методий.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• Международно трудово право. Сиби, 2000. ISBN 9547300555.
• Трудови отношения 2004. Труд и право, 2004. ISBN 9546080985. (ръководител на авторския колектив)
• Трудови отношения 2005 г. Труд и право, 2005. ISBN 9546081078. (ръководител на авторския колектив)
• Трудово право. Сиби, 2006. ISBN 9547303481., 2-ро изд., 2010
• Трудови отношения 2006. Труд и право, 2006. ISBN 9546081272. (ръководител на авторския колектив)
• Осигурително право. Сиби, 2006. ISBN 9547303775.
• Коментар на Кодекса на труда. Сиби, 2007. ISBN 9789547304291. (съавтор), 2-ро изд., 2009
• Трудови отношения 2007. Труд и право, 2007. (ръководител на авторския колектив)
• България в международния трудов ред. Труд и право, 2007. ISBN 9789546081421. (съставител)
• Критичен преглед на практиката на Върховния касационен съд по трудови спорове. РААБЕ България, 2007. ISBN 9789549619515.
• Договорът в трудовото право. Сиби, 2010. ISBN 9789547306615.
• Tрудови отношения. 2012 + CD. Труд и право, 2012.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI LCCN PLWABN IdRef VIAF WorldCat