Васил Левски (булевард в София) – Уикипедия

Васил Левски
— булевард —
Карта
Град СофияБългария
РайонСредец, Оборище
Дължина3700 m
Носи името наВасил Левски
Стари имена„Фердинанд“, „Толбухин“, „Волгоград“
Васил Левски в Общомедия

„Васил Левски“ е основен булевард в София, преминаващ през централните части на града. Започва в района на НДК и завършва при площад „Сточна гара“ при булевардите „Сливница“ и „Данаил Николаев“.

Булевард Васил Левски се пресича с много от основните пътни артерии на София като например ул. „Раковска“, както и с булевард „Цар Освободител“ при Софийския университет, а при на площад „Патриарх Евтимий“ с булевард „Патриарх Евтимий“ и улица „Граф Игнатиев“.

По булеварда вървят няколко тролейбусни и автобусни линии и Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“.

По време на царска България, булевардът се казва Цар Фердинанд до около 1920 г[1], след което е преименуван на Христо Ботев[2] (и в двата случая обаче имената се отнасят не само до днешния булевард В. Левски, а включват също така началото на бул. Скобелев, както и цялото продължение на днешния бул. Хр. Ботев). По време на социализма днешният бул. В. Левски е разделен на два отделни булеварда – между НДК и паметника на Васил Левски носи името на Маршал Толбухин, а от Паметника Левски до Сточна гара се казва Волгоград.[3][4][5]

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Министерство на младежта и спорта на България на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и ул. „Гурко“
Северозападна страна
Югоизточна страна
Сградата е построена през 1914 година и дълго време служи за посолство на Великобритания

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По булевард „Васил Левски“ преминават предимно тролейбуси, като в района на СУ „Св. Климент Охридски“ обръщат два автобуса. Линиите на градския транспорт преминаващи по булеварда са:

  • Автобусен транспорт: 9, 84 (280, 306 само обръщат)
  • Тролейбусен транспорт: 1, 2, 4, 5, 7*, 8, 9** и 11 (*временно не се движи по маршрута)(**временен маршрут)

Около Паметника Левски има изградено трамвайно ухо, което се използва само при аварийни ситуации и временни маршрутни промени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. План на София, 1919 г, А. Петров. pbase.com. Посетена септември 2013.
  2. План на София, 1924 г, А. Петров. pbase.com. Посетена септември 2013 г.
  3. Поставяне на настилка по бул. Фердинанд, начало на ХХ век, Lost Bulgaria. Намерена декември 2012 г.
  4. Обиколка из София – 1968 г., ОТП „БАЛКАНТУРИСТ“ – КЛОН СОФИЯ, omda.bg. Намерена декември 2012.
  5. София – План-указател, КАБ – Главно управление по геодезия, картография и кадастър, София, 1979 г. (Стр. 30 – 31 – „бул. Толбухин“/„бул. Волгоград“.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]