Валтер Хазенклевер – Уикипедия

Валтер Хазенклевер
Walter Hasenclever
Роден8 юли 1890 г.
Починал21 юни 1940 г. (49 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрпоезия, драма
Направлениеекспресионизъм
НаградиКлайст (1917)
Уебсайт
Валтер Хазенклевер в Общомедия

Валтер Хазенклевер (на немски: Walter Hasenclever), с цяло име Walter Georg Alexander Hasenclever, е немски писател и драматург от еврейски произход, един от видните представители на литературния експресионизъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Хазенклевер израства в семейството на лекар в Аахен. След като завършва гимназия, започва да следва право в Оксфорд, но се прехвърля в Лозанския университет. От 1909 до 1914 г. следва в Лайпциг, където се пробужда интересът му към литературата и философията. През 1910 г. излиза първата му книга със стихове „Градове, нощи, хора“ (Städte, Nächte, Menschen). През 1914 г. пиесата му „Синът“ (Der Sohn) се превръща в първия голям успех на експресионистичната драма.

Въодушевлението на Хазенклевер от войната го подтиква да се запише доброволец за фронта, но скоро се сменя с отхвърляне на всякакво военно участие. Хазенклевер симулира психическо заболяване и като резултат през 1917 г. е уволнен от военна служба. През същата година получава престижната награда Клайст за вдъхновена адаптация на трагедията Антигона от Софокъл. Сприятелява се с австрийския художник Оскар Кокошка, който го изобразява в картината си „Приятелите“ от 1918 г. с Кете Рихтер в Дрезден, където поетът се възстановява в санаториум от „болестта“ си.

През 1924 г. Хазенклевер се запознава с Курт Тухолски, с когото се сближава. В Париж се среща и с френския драматург Жан Жироду. С голям успех Хазенклевер публикува през 1926 г. комедията си „Един по-добър господин“ (Ein besserer Herr), а през 1928 г. – драмата „Бракове се сключват в небесата“ (Ehen werden im Himmel geschlossen).

След като през 1933 г. в Германия идват на власт националсоциалистите, творбите на Валтер Хазенклевер са забранене, а след изгарянето на книги, са иззети от библиотеките. Тогава Хазенклевер поема пътя на изгнанието и се преселва в Ница. През 1934 г. се жени там за Едит Шефер.

По време на Втората световна война Хазенклевер на два пъти е интерниран като „вражески чужденец“. През нощта на 21/22 юни 1940 г., след обявената капитулация на Франция, Валтер Хазенклевер слага край на живота си чрез свръхдоза веронал в лагера за интернирани „Ле Мил“ при Екс ан Прованс, за да не попадне в ръцете на нацистити.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nirwana. Eine Kritik des Lebens in Dramaform, 1909
  • Städte, Nächte, Menschen (Gedichte), 1910
  • Das unendliche Gepräch. Eine nächtliche Szene, 1913
  • Der Jüngling (Gedichte), 1913
  • Der Retter (Dramatische Dichtung), 1916
  • Der Sohn (Drama), 1914
  • Tod und Auferstehung (Gedichte), 1917
  • Antigone (Tragödie), 1917
  • Die Menschen (Schauspiel), 1918
  • Die Entscheidung (Komödie), 1919[1]
  • Der politische Dichter (Gedichte und Prosa), 1919
  • Die Mörder sitzen in der Oper, 1917
  • Antigone, 1917
  • Die Pest (Film), 1920
  • Jenseits (Drama), 1920[2]
  • Gedichte an Frauen, 1922
  • Gobseck (Drama), 1922[3])
  • Mord (Drama), 1926
  • Ein besserer Herr (Lustspiel), 1926
  • Ehen werden im Himmel geschlossen (Drama), 1928
  • Christoph Kolumbus oder die Entdeckung Amerikas (Komödie), zusammen mit Kurt Tucholsky, 1932[4]
  • Münchhausen (Schauspiel), 1934
  • Konflikt in Assyrien (Komödie), 1938/39
  • Gedichte, Dramen, Prosa (aus dem Nachlass herausgegeben von Kurt Pinthus), 1963
  • Irrtum und Leidenschaft (herausgegeben von Kurt Pinthus), 1969

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. Дружеството Валтер Хазенклевер, Немският литературен архив в Марбах[5], родният град на писателя Аахен и други спонсори учредяват литературната награда Валтер Хазенклевер за негово възпоменание.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]