Валентин Старчев – Уикипедия

Валентин Старчев
български скулптор
Роден
14 август 1935 г. (88 г.)
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
УчителиМарко Марков
Направлениескулптура
Известни творби„1300 години България“ пред НДК в София (1981)
НаградиДимитровска награда (1980)
Семейство
БащаДечо Старчев
МайкаМара Старчева
ДецаЛеда и Камен

Валентин Дечев Старчев е български скулптор, художник и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 август 1935 година. Дядо му Софроний, произхожда от видния мияшки резбарски род Филипови. В началото на 50-те години е спринтьор, състезател в националния отбор по лека атлетика. Заедно с Ангел Колев, Ангел Гавраилов и Михаил Бъчваров е съавтор на 5 национални рекорда в щафетните бягания на 4х100 и 4х400 метра. Старчев има и няколко индивидуални победи на 100 и 200 м, а на 400 м поставя национален рекорд – 48.6 секунди.[1]

Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София през 1959 г. в класа на проф. Марко Марков. Работи в много жанрове на изобразителното изкуство, но е известен най-вече с монументалната си пластика. През 1961 г. печели ІІ награда на I младежка изложба с композицията – „Борци“, откупена от Русенската галерия.[1]

От 1964 г. преподава моделиране в катедра „Рисуване“ на Архитектурния факултет във ВИАС, доцент (1976) и професор (1982). От 1985 г. е ръководител на катедра „Рисуване и моделиране“.

Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници от 1979 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството му обхваща кавалетна скулптура, декоративни и монументални композиции в синтез с архитектурата, портрети, ордени, монети.

Автор е на много паметници и монументални творби, сред които:

Кавалетни творби:

В колектив Старчев е автор на монетата „Св. Климент Охридски“ и на ордените „Стара планина“ и „13 века България“

Участвал е в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ (Западна Германия), Холандия, Чехия и др.

Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Юбилей: Валентин Старчев – между спорта и изкуството, интервю на Константин Жалов, bgathletic.com, 14 август 2015.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Валентин Старчев.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Архитектура“         Портал „Архитектура“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валентин_Старчев&oldid=12008140“.