French
DeutschБяла нощ – Уикипедия
Бяла нощ[1] е природно явление, което се наблюдава на географски ширини, близки ипо-големи до 60°, където за определен период през лятото слънцето не залязва или остава за кратко под хоризонта и през цялата нощ се наблюдава полуздрач. В областите между полюсите и полярните кръгове, за определен период слънцето не залязва 24 или повече часа. На самите полюси белите нощи продължават по 6 месеца. Със същата продължителност е и обратното явление - тъмните дни през зимата.
Този феномен се наблюдава само в полярните области на Земята, и при него Слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ. Ефектът настъпва около 21/22 юни, когато е лятното слънцестоене за географски ширини от северния полярния кръг (в северното полукълбо). Същият ефект се наблюдава и по време на зимното слънцестоене, на 21/22 декември, на географските ширини от Антарктическия кръг (в южното полукълбо). На полюсите и деня, и нощта са теоретично с продължителност 6 месеца, въпреки че действителните периоди на светлина и тъмнина се променят от периодите на полумрак.
Причината за феномена бели нощи се дължи на наклона на земната ос. Земята обикаля около Слънцето по равнина, наречена еклиптика. Земният екватор е наклонен спрямо еклиптиката на 23° 27’, в резултат на което северният и южният полюс са обърнати към Слънцето за 6 месеца. Близо до лятното слънцестоене, на 21 юни, северното полукълбо достига своя максимален наклон към Слънцето и Слънцето осветява цялата полярна област до географска ширина +66° 34’. Гледано от полярния регион Слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ. Географската ширина +66° 34’ очертава Полярния кръг, която е най-южната точка от северното полукълбо, където може да се наблюдава среднощното слънце по време на лятното слънцестоене. Атмосферните отражения позволяват в някои дни този феномен да бъде наблюдаван и извън полярния кръг, до 60 – 80 km на юг от неговите граници.
Белите и полярните нощи са природни феномени, които могат да се наблюдават по едно и също време на различните полукълба на Земята – когато в дадено полукълбо се наблюдават белите нощи, полярната област в другото полукълбо е потънала в мрак от дългата почти половин година полярна нощ.